„Много са идвали в съня ми“

Spread the love

Разказ 18.

„Госпожица Чертичка беше на 28 и наскоро беше започнала да работи като рецепционистка в един фитнес, но в почивните дни продължаваше да тренира в залата, в която в добро и зло и с различни абонаменти тренира цялата изминала година. Със сестра й ходиха на едно страхотно море това лято. Госпожица Чертичка не беше ходила на море от 2015 година, плюс това видя 7-те рилски езера преди това за един ден със семейството си и продължи с ездата. Сестра и вече беше заминала и, беше циганско лято. Госпожица Чертичка харесваше и част от работещите, и част от трениращите в залата, в която работи, но и в тази, в която тренира. Един ден, когато захладня, тя засънува огромна бетонна кула без прозорци и врати, която приличаше на небостъргача от „Властелина на пръстените“, 12 но на някакво пусто поле с вид на забравен от Бога, разнищващ се бетонен блок, без прозорци, само с процепи и то само на последния етаж, огромна тясна вита стълба и брониран асансьор. В кулата се влизаше от празен етаж, под който имаше мазе, а отстрани нещо като кръчме. Всеки би казал, че мястото е свърталище на наркомани, но то просто бе пусто и студено. Госпожица Чертичка беше на последния етаж с един абсолютен непознат, когото бе харесала в залата където тренираше , заедно, под едно огромно скиорско яке. Помещението беше като празна килия, без мебели, само с процеп прозорец и врата, но от асансьора се появи друго момче, което беше треньор в същата зала (често се движеше с камуфлажни дрехи и Госпожица Чертичка го смяташе за подходящ за сестра си приятел) и ги сгащи. Незнайно защо Айнщайн се появи при тях. Може би наистина времето беше относително и той го бе надвил или беше изобретил машина на времето, но искаше да се самоубие. Просто се затича от асансьора, през вратата и скочи през прозореца на кулата, но не умря, а се приземи в огромни контейнери за строителен отпадъци, пълни с нещо друго, което го спаси. Госпожица Чертичка реши да си ходи, понеже нито с тайната й тръпка се получи нещо, нито с идолите се получи разговор. В града, и навсякъде и непрекъснато беше заобиколена от наблюдателни камери, а дори тук, на това забравено от Бога място не остана насаме. Слезе с асансьора в кръчмето и с радост установи, че сестра й я чакаше. Менидърката на залата, в която госпожица Чертичка тренираше ги беше поканила на вечеря. Сестра й си поръча любимата си салата (в която имаше и царевица) и вишнап, а госпожица Чертичка не можеше да яде нищо в този момент и само пожела една „траварица“, да влезе във влажното, студено мазе, където можеше да се изкъпе човек и го направи на студения цимент с един маркуч. Върна се забравила част от емоциите си, щастлива че вижда сестра си. Когато се събуди веднага й писа. Тя знаеше какво означава това.“

Пожелавам Ви никога да нямате тръпка, пропусната в живота. Пожелавам ви само допълнителни уроци на всички приети предизвикателства. 🙂

Total Page Visits: 201 - Today Page Visits: 1

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *