Мили хора, май месец ми е любимият месец, но затова малко по-късно.
Днес искам да отбележа, че един от най-светлите български празници е 24 май – денят на славянската писменост и култура, който се пада през май.
В този ред на мисли искам да изложа мнение, мнението ми, че в последната година българското интернет пространство започва да става леко скучно (в това число и аз). За сметка на това се обърнах към книгите – в началото беше като „guilty pleasure”, след това забелязах, че е като пристрастяване, докато не стигнах до точката, в която съм била и преди – а именно – да искам да споделям четивото си.
Преди много години, някой остави книги за готвене с маркетингова цел в блока ни. Аз реших да взема една, но ми стана много неудобно, и понеже съм чела „Малкия принц” над 7 пъти и имам няколко издания и един голям проект по темата, реших да сваля едно от изданията долъу в блока. Тогава някой реши да свали още 1-2 книги и да остави бележка „Книги за четене”…и започнахме да обменяме книги в блока. Тогава някой донесе и рафт и обмена се разрасна. Винаги съм обичала да чета, кога повече, кога по-малко….често съм взимала от библиотеката или съм чела от интернет и после съм искала да купя някоя любима книга, да я притежавам, и съм го правила. Започнах и тези копия да свалям във входа, когато видях, че не ти е гарантирано, че някой, след като прочете книгата, ще я върне, започнах да се подписвам на тях…поне някой да помни откъде е копието. Стигнах до там, където допуснах голям грях – не само, че се разписах на книга, купих второ копие, за да обясня как и защо ме вдъхновява за филм….по принцип не е редено да се разписваш на чужда книга – и аз съм автор, камо ли да сложиш бележки на нея. Въпреки всичко, свикнах да губя книжни тела, на които държа.
Take nad with respect:
https://www.yellowmadhouse.com/?srsltid=AfmBOoqIfyXxSFro1iuhzEUWlhdOnmp60tfOWLXjJDANEvYn6kdY-Wkr
Не спрях да чета – не съм толкова активен читател, колкото ми се иска спрямо факта, че генерирам различен тип съдържание, продължих малко по-произволно. Случвало ми се е даже да „крада” през служебния принтер книги, които имам как да прочета на дигитален файл, но ги предпочитам на хартия.
Тогава дойде моментът, в който аз виждам, че за сметка на ниският ми бюджет, аз съм пристрастена. Интернересът продължаваше да бълва шаблони (аз вкл.), а аз исках още и още книги – винаги преди ги бях приключвала. Сега пазарувах. Или взимах от приятел. Или теглех от интернет…. – сатира, разкази (основно от български автори), автобиографии, сарказъм, фантастика….от миналия век (никой не пише вече така), и запопчвах да ги чета, всичките…през една-две – а преди винаги си приключвах книгите…докато не случих на една трилогия, която за мен беше голям риск като евентуална покупка, но най-накрая след като я закупих успешно, я прочетох от-до за отрицателно време.
Тогава си дадох сметка, че сме забравили смисъла на книгите – всяка една книга, независимо дали ще ни хареса или не, независимо дали ще искаме да я притежаваме или не, ВИНАГИ ще ни научи на нещо и ще накара въображението ни да работи…не е като да гледаш филм.
Затова смятам, че ако сте изпитали срам, като мен, да купувате книги, когато имате много други задължителни разходи – не го правете. Истината е, че ние сме много светли хора и във времето, в които комуникацията е толкова достъпна, а общуването толкова отчуждено, ние продължаваме да бълваме качествени книжки.
И не – не е нужно да търсите нещо което ще ви въвлече, нито да ви накара да се замислите, нито (даже както при мен – да пожелаете да го споделите). Вече имаме и книги за споделено забавление!
Удоволствието да притежаваш нещо подобно ме кара все още да се разписвам на произволни страници и да поръчвам по още 2 -3 копия от една бройка.
https://www.youtube.com/watch?v=2n2MZwHBCNY
Фактът, че пишем и разпространяваме на собствената си азбука е повече от достоен за уважение, камо ли, когато говорим за традиции, митология и народопсихология.
Иначе – защо май ли?
Май ми е любимият месец, защото имам двама братя, родени май месец, първата ми любов е роден май месец, кръстникът ми е роден май месец, най-добрият ми приятел (и най-дообрата ми приятелка), са родени май месец, както и едни от най-готините ми колеги….Отделно (слава богу), най-хубвато време (поне според мен) все още е май месец – умерено топло, вали красиво…точно колкото реколтата да е здрава и да искаш да си отвориш книжка вкъщи, било то по повод деня на славянската писменост и култура, било просто…защото те влече в такова време. Има толкова много какво да се чете, какво да се напише, какво да се сподели, а дори, когато смятате, че четмото и писмото е самотно занимание, има много готини проекти, които могат да ви помогнат да се социализирате именно през културата. Пожелавам си да има повече такива проекти, които да ни забавляват. Светът е за хора, които умеят да се забавляват с него!
Затова пожелавам – нека го подобрим към по-добро! 🙂