Разказ 17.
„Госпожица Чертичка беше на 28 и отново сменяше работа. Една вечер засънува странна комбинация от лунапарк в планината, комбиниран с реалност, подобна на тази във филма „Аватар“, с комбинация от симпатични модернистични кафенца на част от площадките, понеже площадките бяха единственото, на което е изграден парка. Останалото бяха лифтове, въжени градини, тролеи, въжета като за Маугли и пейзажи, които госпожица Чертичка можеше да променя с мисълта си. Госпожица Чертичка избра да е свечеряване, светлината да е розово-лилава, с лилаво-сини облаци и преди да се свечери съвсем, слънцето да преотстъпи величието си на нощното небе госпожица Чертичка се придвижи от единия до другия край с въжения тролей, поръча си питие и посрещна нощта.
Събуди се с пълно сърце.“
Пожелавам ви красиви светове не само във въображението ви, а и пред очите ви. И необятни хоризонти! 🙂