„Много са идвали в съня ми“

Spread the love

Разка 12.

„Госпожица Чертичка беше на 26. Почти беше пролет, а тя беше
изкръшкала еднократно на приятеля си наскоро. Той не знаеше, тя беше у
тях и на следващия ден беше на работа. Когато заспаха един до друг тя
сънува един приятел от преди много години. Все едно се върна в много
интимен момент от преди много години, само че в съня те изживяха и найголемите си страхове. Никога преди не го беше сънувала, което беше едно
от най-странните неща в случая, имайки в предвид раздялата им и
последвалите им редки приятелски контакти. Сънуваше че това се развива
у тях (както беше преди много години) и беше убедена, че ще се събуди в
друга ситуация, понеже съня беше много реалистичен. Сепна се, че
подсъзнанието й едва ли е способно да й изиграе такъв номер само. Сепна
се, събуди се и едвам стигна до тоалетната, все едно беше пак на 5, само
дето до нея имаше мъж, друг мъж и тя не знаеше дали някой е влезнал в
съня й или не, но знаеше, че това е последния път, когато спеше у приятеля
си.“

Пожевлам ви да плувате само по собствен кеф и удоволстие, в басейна, морето, града или океана от „обща“ неразбория.

Шегата настрана (въпреки, че все по-често тя ни крепи), в този дъждовен ден ви пожелавам да виждате само светлата страна на начинанията си (колкото и да е невъзможно).

Открадвам си миг да поздравя един велик човек, човек, който може би и не познавате (а би трябвало), но тя е човек със собствен бизнес – затворен, като повечето бизнеси на дамите, с които съм имала допир и/или комунукация в България също, която е зад поне трима мъже, кара кола, отгледала е животни и деца, има висше, и то в област в която бихме могли да прославим пробитата ни държава или богатата ни родина (кой както иска да го разбира) и е пълноправен капитан на кораб, на който ви пожелавам да се качите и да се насладите на пътуването и гледките, които ще ви открие.

Пожелавам ви, у вас винаги да имате една крехка ваза, крехката ваза на доверието, и да я напълните с дъждовна, океанска, снеговите и сълзиста вода, и никога да не съжалявате за хората, приятелите, любовите и роднините, на които сте я раздали, да НЕ искате да питате кой и защо така е постъпил, а да имате силите и смелостта пред пътя ви да я строшите и да имате още поне пет вази след това, вази,в които ще пазите дъждовна, океанска, снеговаита и сълзиста вода за още поне 5 пъти толкова хора. 🙂


„-Лесно беше, нали?

-Никога не е било лесно.

-Знам, нещо да ме питаш?

-Нищо, предай нататък.

-Друго не правя, съжалявам, че живота се случва докато си правим други планове.

-Някой ден може и да разберем, аз не зная, най-малко желая да зная….

-Кое?

-Граматиката ми е бедна да опиша мизерията, в която искат да си отидем, понякога се моля този влак да ме прибере, обаче връщат поричката. Аз, така или иначе отдавна искам да си ходя, стига да НЕ ме изядат хлебарките (нали знаеш, че те са почти безсмътни животни…аз това с безмъртието не го схващам), да не гръмна с газов котлон, да не починат близките ми преди мен..или въобще, ПРЕДИ мен НЕ ги пускам роднините, пиятелитете, бизкитете и сътръдниците (не че мен ме питат, повтавям се, пиятелите ), и да не остана инвалид – мозъчен или физически, мозъчен би ми дошло като почивка, но не се случва, физически бях на границите да го опозная, поне спах спокойно – със счупени кракя и безребро НА къде ще мърдаш, освен да дадеш байпас на стълбата (не, че някой я познава), кофичките упражненията по слизне по стъбата на мускулите, които ти крепят прицепса) и всичко, което преди ти убягваше (въщност не ми е, отнесха са тянаср ания ; а ми го го, надявам се при теб да не е било така, но…надеждата умира сама, в по-добрия случай в содстените си лайна….)….

-Кое?

-Не знам. Шило, в торба не стои.

-Шило в в торба не стои.

-Моля, да ме извините, мен попринцип ме има повече е по слушането, по записването и извъллянето вас ви има повече по говоренето…

-Искате да ми кажете, че е по моя вина, че умея да говоря ли?

-Не, това е по ваша Доблест. Искам да ви кажа, че имате првото да се изказвате по всяка тема, която ви е присърце ( че даже да се опитате да я видте на живо, да се опитате да обясните неща, от които дори извънземните нямат понятие…)…

-А вие?

-Аз ли, аз простичко, въпреки моята воля оцелявам. Имам, обаче, да ви кажа едно, до сърцето на човек нямате достъп (докато не ви се налага насилствено, което не ви пожелавам) да се гъбаркате и дори когато го изтощите, човека е там ( в по-добрия случай) и аз…ще съм там до каря на конеца на пердето….). Радвам се, че този път не разбрахте, че е по-голямо от вас.

-Разбирам.

-Надявам се да не.

-Защо?

-Защото вие имате поне 5 кристални вази, а аз ако ви кажа как, къде и защо се чупи поне една от тях няма да ви стане приятно.

-А вие, какво, искате да ни е приятно ли?

-Да искам на всички да ни е е приятно, и не , напротив, искам да ви е приятно, но въпросителните да не са към мен. Да, даже без значение, че мен ме е имало като фактор. Сигурна съм, че поредният джип ще ме премаже на пешеходната пътека…..без да се знае кого ще лежи. Аз не умея да мръдна, да гъкна, да кажа защо заставам зад Сърцата ви, вашите и откъде тръгна всичко, за което няма да съжаля, надявам се някой ден в гроба ми да го откриете, с какво още ще съм ви полезна, дори да не ме търсите , когато ще ви дообясня ( по мое проклятие) .

П.П. Просто въпрос на лични проучвания, мъничко съжалявам.

П.П.2. Няма защо. Аз повечко, но никой не ме е питал, нали? (никой повече от мен не те е питал), теб те бива повече ….мен дано да ме няма.“





Total Page Visits: 563 - Today Page Visits: 1

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *