Разказ 10.
„Госпожица Чертичка беше на 26. Все още беше зима и беше заспала до
приятеля си у тях. Сънува как, въпреки че утре е почивен ден, отиват до
офиса, където тя работи, но спират отпред. По неясна за нея причина той
снима с фотоапарата си една стена, която тя не бе забелязала досега, а тя
срещна шефа си пред офиса с една руса жена с прекрасна рокля на макове.
Жената й беше позната от някъде. Сутринта се събуди у приятеля си. Беше
почивен ден. В понеделник за пръв път забеляза, че онази стена от съня й
през цялото време е била там, стена на висока сграда без прозорци, до
която някой ден сигурно ще лепнат още един блок на калкан. След това
разбра и откъде познаваше русата жена. Тя често се возеше с нея в
трамвая, а в един момент започна да я среща и в произволни часове и на
произволни места. Често в автобус 72, често с прекрасни букети цветя.“
Пожелавам ви да ви подаряват много цветя с и без повод.
Поздравявам ви и с Разказ 11., който публикувах тук на 13.11.2022. – той реално погледнато (хронологично в ръкописа) е следващата глава от този сборник : http://popitaite.me/?p=3093 .
Бъдете щастливи! 🙂
