Седя и се чудя, за енти път – какво ще разберат нашите деца от бъдещите учебници по история – за Ковид ли, за постоянните служебни правителства и избори ли, и си давам сметка, че историята винаги се редактира от „победителите“, а най-готините ми учители винаги са преподавали така, че даже не е необходимо да четеш учебика, ако слушаш внимателно. За това, в поредните размирни времена, смятам да направя крачка, която може да зарадва поне един от вас. Смятам да напиша факти, които са част от цялата ми мотивация, без картинка, без цензува….
„Аз зная малка , тъжна песен, По тъжна от самата есен.“….сигурно я помните от лексиконите, нали? Бяхме от децата на 90-те, 80-те и преди, облагодетелствани, че още можем да играем във физическия свят, но онеправдани от акселерацията, която ни поставяше в тела на възрастни и системата, която се опитваше да ни държи максимално инфантилни…ако не сме достатъчно любопитни.
Ще загатна по-обстоятелствено историята на едно щастливо момиче родено 90-те, въпреки че, стига да имате доверен лекар, е по-добре да се съветвате с него.
Имало едно време….едно диво и щастливо момиче, най-добрия вратар в квартала, понеже винаги, когато риташе футбол с момчетата беше с дълга пола и опазваше повечето топки. До ден днешен, въпреки всичките и неудачи и счупвания най-много плака, когато изпусна сестра си в градинката да си падне на зъбите. Хубавото беше, че на сестра и зъбите бяха млечни и падането и донамести захапката, лошото беше, че първия невеж лекар, с който се сблъска вратарката и стесняваше, вместо да и разширява челюстта, така че тя носи шини не 8, а 10 години, на сестра и не и се наложи. Страшно любопитно дете, от добро семейство, и преди да го тресне хормона много добро по математика. Можеше да реши всяка система, но можеше и да бъгне всяка система, за лошо или за добро не я влечеше нито модата, нито простотията, а алтернативата (още като тийнейджъри се разделяхме на клонове).
Диво, щастливо и със своята алтернативна група приятели момичето растеше и навлезе в елементарните знания на диетологията, любовите, алтернативната мода и задълбочи интересите си по математика…лишавайки всеки друг орган, освен мозъка си от храна, а беше активна и физически и психически.
Всичко вървеше добре – изпити, приятелства, даже работа, която тя пожела, но в един момент се сблъска с поредната партида некадърни доктори в живота си. Едва навлезла в пубертета, беше насилена да приложи терапия от „Логест“, „Оргаметрил“ „Костилбегит“ и „Дуфастон“ в много кратък период от време….Иска не иска, след това я блъсна хормона, математиката и замря (до ден днешен), езиците и потръгнаха и някак си се справи със стреса от всички странични ефекти. Нейни роднини, близки и приятели на същия принцип бяха подложени на грешните статини, лекарства за кръвно и хранителни добавки, но кой лекар може да си позволи времето да седне да обясни принципа на черния дроб (близък по състав до мозъка) и функцията му в усвояването на веществата, необходими за репродуктивната, сърдечно-съдовата и всички други системи в човешкия организъм, след като и той трябва да си извади прехраната (особенно в България) препоръчвайки терапия от малки или големи компании, воюващи помежду си, но пазещи гърба на специалиста (деликатно събрано) ? Не съдя никого, но е жалко, че информация, която голям част специалисти знаят или е потулена в архивите на експериментатори не е достъпна за общото ни здраве.
Пиша всичко това за да извлечете поне малко за вас, да не се сблъсквате с моите грешки, понеже, за съжаление, не веднъж и два пъти съм се сблъсквала с некъдрници и стени, без дори все още да знам за какво става въпрос.
А именно…става въпрос за това, че ни тровят масово с некачествена храна, колкото и вкусна да е част от нея или колкото и да е модерно да не консумирате нищо от нея, вашият организъм се стреми към хомеостаза (състояние на покой), и колкото повече издевателствате над него или позволявате да ви тровят, толкова по-неприятен ще е „обратния ефект на махалото“ . Всеки доктор знае, че храната е първото лекарство, и всяко лекарство в определена доза е помощ, а в друга отрова, а обаче се опитвам да насоча погледа ви временно към една потулена територия….
Когато става въпрос за елементарни превантивни мерки и покачване на качеството на живот (да смените белия хляб с пълнозърнест, да не консумирате продукти с палмово масло, което е почти невъзможно, да се грижите за тялото и душата си със спорт, хигиена и изкуство по предпочитание), навлизаме в полемика очеидно за повечето четящи.
Днес започвам, макар и бегло, да ви разказвам за вариантите, по които ни се е налагало да тичаме по тъча.
Задружно си мълчим, но задружно ще си останем болни, ако не говорим за това кога и как ни се е налагало да тичаме по тъча.
Да, трябва много търпение, трябват много нерви, но всеки пък когато видя неуспешни опити за инвитро, хора, загинали от сърдечен удар или още по-зле – бронхопневномния, ми става тъжно….човешкия организъм има принцип за ред за „затваряне“ на органите, а това в уж така модерния ни век с всичките му удобства и лекарства е просто недопустимо….но се случва всеки ден около нас.
Черният дроб има функцията да преработи захарите и липидите в нашето тяло, така че те да служат на всички органи, да не се лепят по кръвоносните съдове и да изхвърли отровите, заедно с панкреаса да произведе адекватно количество инсулин, така че въгехидратите да бъдат разградени, нито по-малко, така че да започнете да страдате от диабет, нито повече така че да започнете да припадате от ниска кръвна захар и проблеми с други жлези (за които вече няма да изпадам в подробности). Всичко това се случва с помощта на адекватни хранителни продукти и съответните водо и мастно разтворими витамини, но това е бавния и естествения вариант, понеже живеем в общество, в което искаме всичко бързо, замаскирано с най-апетитенто ГМО и на-готово. И това не защото мозъка ни е затъпял, той е подобен на черния дроб по състав….най-верочтно ще ви остави последен….не, а защото е зает с купища ненужна информация, която е длъжен да препаботи, докато инстинките му ви влекат….като бременна жена, която иска да яде броколи, но на вас ви е по-удобно да пазарувате от промоцията на някоя гигантска верига супа от бамя в консерви.
Идеята на този пост не е да ви наплаша, а да ви кажа точно обратното. Най-доброто лечение е превенцията, но стигнали до проблеми, от опит смея да твърдя, че са по-успешно обратими, особенно в начален стадий, са състоянията с по-леки медикаменти (витамини или леки лекарства от западната медицина, не съм фен на хомеотеарпията – но и за който може да спазва правилата на прием на хомеотерапия и тя), и правилна диета. Най-верочтно вашият лекар ще ви опъти, но за съжаление, това масово не е нито моят, нито опита на близките ми.
Както вече съм споменавала, заради поликистоза щяха да ми отрежат яйчниците на 17….хубаво…да го бяха направили поредните „светила“ в медицината, поне щях да знам, че вече наистина съм мъж на честта и най-ниските ми оценки, са на най-любимите ми теми, докато стоя и мълча като никога…но не…реших за втори път да проговоря, смених си лекаря и се оказа, че към балансираната ми към онзи момент диета имам дефицит на инозитол и витамин б12, така че до ден днешен пия витамини.
Проблемът, обаче отново и отново ни застига, който е с някакъв синдром трябва да се научи да живее с него до живот. Хубавото е, че при по-ниски нива на стрес той рядко се обажда, лошото е, че има определени фактори, които могат да го подбутнат към критично задълбочаване.
И така, далечната 2016-2017 година с много търпение и нерви проведох експеримент. Наистина е абсурдно да се чуват подобни истории в нашия век, едва ли ще имам толкова търпение и нерви да запиша медицина, да язавърша и да рискувам човек да си замине в ръцете ми, но пък едва ли на някого ще му навреди да научи нещата, с които се сблъскавам и проучвам. Вече знаех, че нямам право (след 4 над година) периоди на вегетарианство, да лишавам тялото си от протеин. Бях се посветила на работа и спорт, спестявах от ток, парно и тоалетна хартия, често се греех на изпаренията от топлата вода в банята….но бях започнала друг експеримент…и целия свят (както често се случва) беше против мен. Имах пари за 2 варени яйца на ден (поне бяха на логиччна цена тогава) и малко от зелените зеленчуци, които харесвам и кафе, чат-пат и нещо друго, но вече знаех, че с енергията, която влагам в проекти бях под нулата.
Повече от година експериментирах с природни масла, влиаещи на естесвения синтез на естроген и прогестерон в женския организъм и благоприятстващи спада на лош холестверол в женския и мъзжкия организъм, пиейски единствено витамини. Хубавото беше, че експеримента беше успешен и задълбах в четиво по темата, лошото беше, че най-близките ми ме заклеймиха за луда, понеже съм била „пиела олио“, без грам олио да съм употребила и понеже знам, че ми следят телефона понеже ровя къде ли не в нета.
Така или иначе това е по-безвредния вариянт на палмовото масло (което е във всичко полуготово и даже хотвите с него) и маргарина е олио – хора, омега 6 приемате предостатъчно- това е проклятието на нашия век – просто не ви трябва! 2020 щях да се изпаметя с тези опашки за тоалетна хартия и олио….Запушва ви артериите, вдига ви кръвното и ви „чупи“ хормоналния баланс. Когато органите ви имат достъп до горивото, което ги поддържа, ще ви благодарят.
И не, само със свинска мас няма как да стане – да, тя е чист източник на мазнини, стига да е домашна и заедно с маслото, кокосовото масло и зехтина има как да я обмислите в диетата си, но истината е, че да запазите качествата на сурово добитите масла от природата (да не ги изгорите над точката им на изгаряне), могат да ви подобрят живота драстично, с правилната комбиация от Омега 3 и Омега 9 и необходимите витамини, за да ги усвоите, ще сте машина или човек (както предпочитате), и ще се радвате на много повече здраве и щастие. Е ….и на много повече търпение, но се надявам, че ще си заслужава.
Не защото е опитан и достигнал до мен, а защото се надявам да достигне до вас само в най-позитивния му вариант и да ни отървава от заблудите, в които толкова удобно искат да живеем.
Без картинки и само текст, опитвам се да предам каквото знам и ще продължа да го давам, надявам се да не се налага отнво да обяснявам дълбоките уроци, а само да сме си полезни като общество. Времената може да са спорни, но те май няма и да се променят (реалист към песимист съм).
В месеца на любовта вярвам това, което се говори за нея – любовта не завижда, любовта не съди, любовта е блага, прощава …и…вярвам и в това, което не се говори за нея – любовта е единствения процент, който подрежда хаотичното ни съществуване, любовта прощава, любовта е божествената частица във всеки от нас и която пази всеки от наас. Тя може да изгори, да изчезне привидно, но никога няма да остави душите ни!
Всички проблемми ни възлитат, но любовта е този 0,1% в който аз вярвам, който ни възлита – бъдете обичани и обичщи !