„Много са идвали в съня ми“

Spread the love

Разказ 20.



„Госпожица Чертичка беше на 28 и от повече от седмица беше на нова работа. За това време, освен да тренира в двете зали, да зазими велосипеда, да пусне нови статии в блога, да похарчи малко повече пари, неразумно, за необходими и не необходими неща, да направи пожар у тях, от който измирисва повече от седмица преди и след като пуснаха парното, беше успяла да разбере, че винаги играе танго с живота. Този път крачката назад беше мисълта, че може да се върне към начина на живот и тренировки, който водеше на 23, когато живееше сама и проучваше на терен бизнес идеята си за танцова школа. Стъпките напред бяха всичко, което току що бе споменала, както и изчитането на поне 4 от 7 наченати книги и създаване на нов баланс в живота й. Беше късна есен и от четвъртъка, в който започна работа, до неделя на следващата седмица почти не спря да вали, 10 дена. Последния път когато госпожица Чертичка беше плакала беше преди интервюто, защото гледа конкурентно предаване, в което участваше друго момче, което тренираше в залата, където тя работеше. Тя в последствие разбра, че няма никакви шансове с него и го прие, но нито той разбра, нито никой не разбра, че тя плачеше не само защото го беше харесала без да знае кой е и да я интересува предаването, дали ще излезе победител или по-рано и последствията от всико това, а защото един нейн бивш приятел беше монтирал телевизора у тях преди много години.
Приятел, който навремето бе харесала на същия принцип. Госпожица Чертичка осъзнаваше, че всички сме разделени от различните страни на екраните и камерите, но за пръв път от толкова много време спря да плаче.
Може би времето реши да направи това вместо нея, за да се ражда реколта.
Една вечер тя заспа в мир, въпреки че нищо не беше сигурно, всичко беше възможно, нищо не вървеше подредено, очевидно госпожица Чертичка щеше да си остане сама и беше направила много професионални гафове в надеждата си, че е възможно някой от „кръшовете“ й или обожателите й , които й пишат, наистина да я харесва. Сънува, че отива на тренировка в едната от залите, където ходи, но те са като град, по-точно като Ница, в която тя никога не е била. Залата беше като градче с множество наклонени улици и само стигането до съблекалнята й отнемаше повече от половин час. Приятелка на госпожица Чертичка я срещна по пътя и я покани на кино с билети от някъде. Тя таман свършваше работа и нямаше да има много време и да тренира, и да хване прожекцията. Затова госпожица Чертичка все пак отиде да потренира по-малко от друг път, след като се преоблече едва се измъкна от залата по една наклонена бетонна улица, само и само за да осъзнае, че насън може да се телепортира. Така за миг се озова в другата зала, където всички също бяха щастливи и тренираха, а с нейната приятелка отидоха да гледат филм. Госпожица Чертичка се събуди и се чудеше кой от всички ръкописи, които й бяха хрумвали и/или които беше започвала и изхвърляла, да започне и дали.“

Като най-гoлемия фен на Яворов от дете, и като човек, който от години не гледа телевизия, но на дърт гъз гледа подкасти ви поздравявам с този подкаст епизод, този стих и тази песен.

My little sisters 11th birthday (years ago)….

Пожелавам ви да си нямате работа с китайци или други твърде големи „роботи“, които правят кабелите ни все по-къси и нефунционални и да не ви прави впечатление кога ви крадат кабелите.

Пожелавам ви да не плащате данък обществено мнение. Понеже, към момента, когато обществото, въпреки, че е потъпкано, не плаща „данък обществено мениие“ все още има много какво да каже и направи….

Понеже където и да ни наврът ( с извинение), обществото се бута непред (по мое мнение от 100-120 години насам) от хората свързани със страната, а не с пробитата държава.

И най- вече….пожелавам ви повече успех и по-малко „връзки,като счупен телевизор“. 😉 Пожелавам ви хем да не ви се налага да плащате данък „обществено мнение“, хем мечтите, любовите и гасът ви да има значение на родна почва и освен корени да има и плодове.

„Две хубави очи. Душата на дете

        в две хубави очи; — музика — лъчи

        Не искат и не обещават те…

        Душата ми се моли,

        дете,

        душата ми се моли!

Страсти и неволи

        ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях —

        не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

        Душата ми се моли,

        дете,

        душата ми се моли…

        Не искат и не обещават те! —

        Две хубави очи. Музика, лъчи

        в две хубави очи. Душата на дете…“

Из: https://chitanka.info/text/7085-dve-hubavi-och

П.П. С нетърпение очаквам следващата ми публикация да сригне до вас. 🙂

Пожелавам ви само споделени любови и богатство, здраве, благополучие и удовлетворение…и сбъднати мечти 😉 .

Пожелавам ви да се събирате с хората около телевизорите, книгите, компютрите и телефоните, а не да бъдете погълнати от тях. Пожелавам ви да не сте жертва на медийна дезинформация, а същите онези хора, които успяваха да отразят отсрещния когато телефоните бяха с жетони, фоно карти и стационарни, а фейсбук беше градинката зад блока. 🙂

Total Page Visits: 5099 - Today Page Visits: 2

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *