Велосипед

Spread the love


В тази публикация бих искала да се концентрираме повече над самото изобретение „велосипед“, отколкото над колоезденето. Още от дете съм се възхищавала на гениалните човешки изобретения. С годините започнах да се възхищавам повече на „простите“ човешки изобретения от колкото на сложните, защото смятам за по-трудно да изобретиш нещо елементарно на пръв поглед, за което, обаче, никой друг не се е досетил до сега.

Велосипедът не е от най-елементарните човешки изобретения, но го намирам за революционно такова. Освен че позволява предвижване от точка А до точка Б със скорост по-висока от пешеходната, не използва животинска сила, не замърсява околната среда и е полезен за задкормилното устройство….разбирайте, човека който го използва.

„Той е изобретил предшественика на велосипеда и още какво ли не. Но приживе така и не получава признание. Бил е барон, но доброволно се е отказал от титлата си. Първо приказно богат, а после – беден. Това е Карл Драйс.

Велосипедът отдавна се е превърнал в символ на съвършената конструкция, към която не бива да се добавя нищо повече. Отдавна? Всъщност това е нещо доста относително. Защото велосипедът е бил изобретен преди само двеста години. В основата на това грандиозно откритие е един земемер, професор, барон, публично отказал се от своята титла, гениален самоук и карък в живота. Руснаците го наричали Карл Дрез и дори кръстили на него едно от изобретенията му – дрезината. Но това далеч не е единственото изобретение на барона. Освен дрезината и предшественика на съвременния велосипед – двуколесната „самоходна машина“, той е изобретил пишещото устройство за стенографските записи, „парната фурна“, която работела с дърва, перископа и много други неща.

Баронът от Карлсруе

Барон Карл Фридрих Кристиян Лудвиг Драйс фон Зауерброн е роден през април 1785 година в Карлсруе. Семейството му е било тясно свързано с кралския двор в Баден. Учил, станал камер-юнкер, опитал късмета си като земемер, но работата не го влечала. Както се разказва в изложбата „2 колела – 200 години“ в Манхайм, Драйс бил финансово обезпечен и си взел безсрочен отпуск, за да се отдаде сериозно на създаването на „самоходна машина“. Една от версиите гласи, че идеята му дошла след изригването на вулкана Тамбора в днешна Индонезия.

Изригването било толкова силно, че довело да глобални климатични аномалии. 1816 година била много студена, а реколтата – съсипана. Във Великото херцогство Баден се разразил истински глад. Цените на пшеницата и овеса се покачили главоломно. Именно това подтикнало Карл Драйс да се посвети изцяло на създаването на „самоходната машина“, с която той експериментирал вече няколко години. Окончателният вариант бил готов през 1817 и Карл Драйс го патентовал. Все още бъдещият велосипед нямал никакви педали. „Ездачът“ пътувал, оттласквайки се с крака от земята. Но принципът на велосипеда – балансът – вече бил заложен в конструкцията на този самоход. Диаметърът на колелата съответствал на съвременните стандарти. Предвидени били и спирачки.

През 1815 година Карл Драйс демонстрирал (тогава все още) четириколния самоход пред император Александър Първи, който бил на посещение в Карлсруе. Руският император останал във възторг и подарил на изобретателя пръстен с брилянти. Само че нито Александър Първи, нито генералите от няколко други държави не видели в изобретението нищо повече от детска играчка. Напразно Драйс ги уверявал, че „мобилните военни части“, които днес бихме нарекли „моторизирани“, са много по-ефективни от пехотата и кавалерията. Карл Драйс се хванал на бас, че ще измине разстоянието от 52 километра между Карлсруе и Кел по-бързо от пощенската кола. Историята мълчи по въпроса кой е спечели баса. Драйс обаче така и не успял да продаде изобретението на военните. С течение на времето той закъсал финансово и заминал за далечна Бразилия, където работил като земемер в двора на император Педро Първи. Карл Драйс постоянно изобретявал нещо ново, но нито едно от неговите изобретения не му донесло комерсиален успех.


Гражданинът Драйс

Карл Драйс изпаднал в още по-големи затруднения след завръщането си в Баден. Първо му съкратили професорската заплата, защото се увличал много в изобретения, което пречило на преподователската му дейност.  Властите му присъдили медал за изобрението на „парната фурна“, но дали паричната награда другиму. По време революцията през 1849 година, която Драйс подкрепя, той дал официална обява във вестника, че се отказва от благородническата си титла и става просто „гражданинът Драйс“. Пруските войски потушават революцията и обявяват Драйс за ненормален. Те му отнели цялото имущество, обричайки го на нищета. Той умира сломен и разочарован през 1851 година. А само след няколко години започва триумфалното шествие на велосипеда. През 1864 година френският инженер Пиер Мишо поставя педали на изобретението на Драйс и след Световните изложения в Париж през 1867 и 1878 велосипедът става истински търговски хит. Интересното е, че по това време, както се вижда от изложбата в Манхайм, предното колело на велосипеда става все по-голямо и в крайна сметка достига диаметър от метър и половина. Впоследствие обаче все пак се завръща към своя предшественик „самоходната машина“ на Карл Драйс.“

„Сведенията за велосипеди до 1817 г. са съмнителни и в повечето случаи недостоверни. Барелеф на изглеждащ напълно съвременен велосипед е открит върху стената на древния индийски храм Панчаварнасвами, построен преди 2000 години през периода Чола, но това не води до някакви определени изводи.

Рисунките на двуколесно превозно средство с кормило и предавка с помощта на верига, приписвани на Леонардо да Винчи или на неговия ученик Джакомо Капроти, по мнението на мнозина са фалшификации. На витража в черквата „Св. Егидия“ в английското градче Стоук Поджис е изобразена фигура, която изглежда, като че кара колело. Витражът е от XVII век.

Многобройни изобретатели дават своя принос за изработването на първите прототипи на велосипеда, които по онова време се наричат дрезини. Те водят началото си от изобретението на немския професор барон Карл Драйс (Karl Drais, френско произношение: Дрез). Приличат много на днешните велосипеди – имат кормило, но са с дървена рамка и без педали.

Велосипедът е първото механично индивидуално превозно средство. След шевната машина той е вторият технически продукт в серийно производство. За първи път е пуснат през 1817 г. в Манхайм и 1818 г. в Париж.

В началото на 60-те години на XIX век французите Пиер Мишо̀ и Пиер Лалман представят принципно нов дизайн на велосипеда, включващ кривошип и педали на предното колело, което е малко по-голямо от задното. Друг френски изобретател – Дъглас Грасо, не успява със своя прототип няколко години преди Лалман. Следват няколко други изобретатели, които използват задвижване на задното колело. Един от тях е шотландецът Томас МакКал през 1869 г.[7] Основните материали, ползвани за направа на велосипеда по това време, са желязо и дърво. По-късно започват да се използват стоманени тръби за конструкцията и гуми от каучук. Тези велосипеди са трудни за управление поради високата седалка и недоброто разпределение на теглото.

По-нататъшните усилия са насочени към подобряване на конструкцията и изключване на неудобствата чрез намаляване на диаметъра на предното колело и слагане на седалката по-назад. Остава обаче проблемът с управлението и въртенето на педалите на предното колело. Джон Кемп Старли, Лоусън и Шерголд решават този проблем, като въвеждат веригата, която съединява кривошипа (вече монтиран шарнирно към рамката) със задното колело. Този вид модели, макар и миниатюрни в сравнение с предишните, имат по-добро разпределение на тежестта, по-ниска и удобна седалка, както и по-добра обща безопасност. Липсата на пневматични гуми и асфалтирани пътища прави возенето все още твърдо и колоезденето – не много привлекателно. Моделът „Роувър“ на Старли от 1885 г. се смята за първия съвременен велосипед. Малко след това е прибавен колът за седалката, което прави дизайна почти идентичен със съвременния.

По-нататъшните подобрения включват преди всичко приспособления, свързани с удобството на колоездача, и водят до разцвета на това превозно средство. Поради тази причина 90-те години на XIX век са наречени „Златната епоха на велосипеда“. Тогава се появяват и първите алуминиеви велосипеди. През 1888 г. Джон Бойд Дънлоп въвежда първата пневматична гума, която скоро след това става универсален стандарт. Първият лигерад (колело, което може да се кара в легнало положение) излиза на пазара през 1895 г. Следва муфата със свободно движение, която предотвратява връщането на движение към задвижващата част. Тя позволява на колоездача да се придвижва по инерция, без да върти педалите и без да вдига крака от тях (педалите спират да се въртят благодарение на муфата). Това изобретение води до друго – спирачките, наричани често разговорно „торпедо“ или „контра“, които действат при въртене на педалите в обратна посока. През 1905 г. са измислени и ръчните спирачки. В началото на XX век колоезденето става масово, както за удоволствие, така и за работа и състезания. Броят на колоездачните клубове започва да расте непрекъснато от двете страни на Атлантика. От този период датират първите, макар още много несъвършени, механизми за превключване на скорости. Съвременният превключвател на скорости е изобретен едва през 1950 г. През 70-те години на XX век велосипедите започват да се изработват от титан и карбопластика. През 1983 г. е изобретен компютърът за велосипеди.

Спадът на интереса към колелото започва с изобретяването на автомобила. В САЩ през 40-те години на XX век колелото се смята за детска играчка. Интересът към велосипеда се възобновява отново през 60-те години във връзка с екологичните движения и засилването на желанието за здравословен живот. Преди изобретяването на автомобила през XIX век много от пътищата са подобрени благодарение на широката употреба и реклама на колелетата.“

“ Върху усъвършенстването на велосипеда са работили десетки изследователи в почти всички европейски страни. Наименованието велосипед произлиза от френското bicyclet и лат. velox- „бърз“ и pedis- „крак“ и означава превозно средство, което се кара с крака и има две или три колела. Синоним на велосипед е колело.

Колелото е използвано като съставен елемент на различни превозни средства, още в дълбока древност. За стопански и военни цели са били конструирани коли с по шест, четири или две колела, изрязани изцяло от дърво, а по-късно и колела с дървени спици и железни шини.

Древните египтяни, гърци и римляни са използвали двуколките- колесници с един, два или три впряга.

Всичко това е история на две или повече успоредно търкалящи се колела. Превозно средство, на което колелата са поставени едно зад друго, в древността не е известно. За първооткрител, проектант и конструктор на велосипеда в съвременен вид се посочва Леонардо да Винчи. Неговият велосипед има общ вид като този, който познаваме днес. Задното му колело се задвижва посредством верижна придавка, въртяща се с педали. Предното колело е поставено във вилка, шарнирно монтирана към рамката, което позволява да се правят завои. Седалката е поставена на рамката на задното колело. Велосипедът конструиран от да Винчи, в края на XV век, се предполага, че е щял да бъде много удобен, но по това време не е имало техническа възможност за направата му.

Минават още четири столетия, докато идеята за създаването на такова превозно средство отново завладява умовете на изобретатели и конструктори. В историята са оставили имената си Ла Рошен, Леонтий Шавшуренков и Робърт Овендън.

През 1800 г. се бележи ерата на първия железен велосипед, направен от две колела, свързани с желязна рамка, творение на руснака Еврим Артамонов. Неговият самокат е с по-голямо предно колело. На следващата година руснакът прави сензационен преход изминавайки около 2000 км със своето изобретение. За съжаление, обаче, самокатът не получава признанието на хората и не се намират предприемачи за неговото серийно производство. Днес този велосипед се пази в Московския политехнически музей.

През 1813 г. германецът Карл Фридрих Драйс Фон Зауферборн, прави дървен велосипед, който се задвижва с оттласкване от земята. Управлението на предното колело става посредством ос между рамката и вилката, което дава възможност да се правят завои. Колелото си Драйс нарекъл дрезина. С него той пропътувал на облог, разстоянието между родния си град Карлсруе и град Манхайм за 4 часа, докато пешеходците го изминавали за 16 часа. Германецът патентова изобретението си и това е първият официално регистриран патент за велосипед.

През 1856 г. Ернст Мишо също патентова своето изобретение. Той се смята за един от създателите на съвременния велосипед. Рамката е метална, педалите имат курбели, задното колело е със спирачка, а седлото е с пружини. През 1868 г. Ернст, заедно със своя брат Пиер и в сдружение с англичанина Лалеман, основават първата в света фабрика за велосипеди.

През годините на последните две десетилетия за XIX век се появяват няколко технически нововъведения. Задвижването става с верижна предавка върху задното колело, каплите се обличат с гумен маркуч. А през 1894 г. се патентова пневматичната гума.

Това нововъведение поставя началото на новата ера на велосипеда. Той става все по-удобен и приятен за каране. През 1894 г. е изобретено свободното движение на двете колела и вече не е нужно да се въртят непрекъснато педалите. През 1899 г. са конструирани първите скорости.

Майкъл Педерсен е човекът решил проблема с размера на колелата и тежестта на велосипеда. Той прави велосипед с две еднакви колела и с лека желязна рамка, която тежи само 10 кг. През 1885 г., имайки предвид постижението на Педерсен, Стърли създава своя „Роувър“, на който двете колела са с еднакъв диаметър (71 см), задната вилка е наклонена напред, рамката е тръбна, а седалката на пружина.

Изобретателите на патенти за нововъведения стават с хиляди. През 1892 г. в САЩ са регистрирани 4 000 патента, в Ангелия 2 400, във Франция 1 000. В началото на 1889 г. в Лайпциг се провежда Първата световна изложба на велосипеди и велосипедни принадлежности.

Част от източниците ми са:

https://dariknews.bg/novini/komentar/tyzhnata-istoriia-na-geniia-izobretil-predshestvenika-na-velosipeda-2013784

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4

http://velocafe.bg/istoria-na-velosipeda/

Колоезденето никога не е било „моят спорт“, но за сметка на това имам опит в придвижването с велосипед в градска среда. Преди 11 години се отказах от този начин на придвижване в София, тъй като ме блъсна кола на централно кръстовище в София, където велоалеята не е адекватно направена, на ляв завой… След години и 3 велосипеда за възрастни по-късно (единият в Милано, другите 2 в годината след като си счупих крака в София) съм на същото мнение. Велоалеите в София са си все така неадекватни – все едно човекът, който ги е проектирал не просто никога не е минавал по тях, а и не се е качвал на велосипед. Поне съм от щастливците, които са имали и велосипед в детските си години – мъчно ми е да си представя възрастен човек, който не е имал възможността като дете да се научи да кара колело. Но може би все пак е по-добре да не се изказвам по този казус, като ентусиаст шофьор, който от рано напираше да научи да кара автомобил.

Не казвам, че мързелът не е двигател на прогреса. Напротив. Ако не беше мързела човечеството щеше да напредва много по-бавно. Щяхме да губим ценно време в дейности, които в момента за нас вършат машини, инсталации и изобретения, но смятам, че щяхме повече да ценим и хората, и труда им, и вещите които сме изработили, и храната и напитките, които сме произвели. Наистина, възхищавам се и на двигателя с вътрешно горене. Автомобилът е страхотно изобретение, защото освен придвижване от точка А до точка Б има повече приложения – с него може да се пренесе товар, за който иначе е необходим керван или каруца, може да е част от високоадреналинови изживяване за индивида или като част от състезание, да се слуша музика в него, да се използва за склад, теглич за каравана или нещо друго, за временно пребиваване, даже за пренос на лодки и велосипеди, за голяма дамска чанта, в която освен, че си носиш принадлежностите и тя носи теб и т.н. В днешно време има електромобили и автомобили на екологично гориво, при чието изгаряне се отделят само водни пари. Също така, ако Хенри Форд не беше изобретил поточната линия, производството щеше да се случва много по-бавно и хората трябваше да са мултифункционални (каквито са по природа) и нямаше да разполагат по същия начин със свободното си време. Така че, аз съм защитник и на прогреса. Просто смятам велосипеда за изключително революционен и от икономическа гледна точка. Може ли да си представите общество, в което не само че има как да се предвижвате с велосипед и колоезденето не е само за запалянковците, а можеш да завъртиш термодинамото, за да ти светне още една електрическа крушка през нощта или за да си произведеш ток за електромобила и да не замърсяваш околната среда. Наистина подобни изказвания са, предполагам, пагубни за част от икономиката, но дават по-широк поглед над елементарните неща, с които ежедневно сме свикнали.

Не случайно изобретения, като безжичното електричество или ядрения синтез се пазят в тайна години, може би и векове наред. Ако еквивалентът е, че с велосипеда казваш на човек, че е възможно да има достъп до „течаща вода“, вместо да си я носи пеша, например, какво би се случило с икономиката, ако всички имаме достъп до евтино ядрено електричество (малко опасно), което може да се разпространява навсякъде около нас без кабели? Но….нека се върнем на темата за велосипеда.

Последно, но не и на последно място, колоезденето е спорт – със състезателна или любителска цел. Той е полезен за сърдечно-съдовата и други системи в човешкото тяло. Освен ако не става въпрос за електрически велосипед или някаква кръстоска с мотор (мотопед), горивото за велосипеда е физическата работа (както се нарича във физиката), която велосипедистът извършва чрез своята енергия. Имайки в предвид, че горивото, което в случая се гори е енергията консумирана от велосипедистът, колоезденето няма как да не ускори метаболизма, просто защото енергията на велосипедиста в този случай трябва да се метаболизма в тялото му. Много популярна е и темата за метаболизма – смятам че по нея има много митове. Със сигурност, обаче, метаболизмът зависи от хормоналните процеси в човешкия организъм както и от натоварването на сърдечно- съдовата и дихателната система. Тоест, колоезденето като едно кардио упражнение покачва пулса и ускорява оксидацията на организма. От тази гледна точка, като всяка дейност, ускоряваща организма и изтощаваща организма на физическо ниво, колоезденето в умерени количества укрепва организма, но в прекомерни количества логически погледнато би ускорила и стареенето…Просто защото ако метаболизмът е по-бърз, и ако възстановяването не е адекватно и травмите са повече, организмът се износва. Това важи не само за колоезденето, а и за всяка друга дейност.

Велосипедът е едно от великите човешки изобретения. Бих могла да го спомена наред с кибрита, запалката, течащата вода, електричеството и какво ли още не, но предполагам в ерата на компютрите, ядрената енергия, биологичната война и Интернет е несериозно да ви го прехвалвам толкова много. Особено в държава като България където нито има такава култура, нито условия са масово придвижване с велосипед.

Не съм убедена, че е подходящо да споменавам в тази тема факта, че се дипломирах с плакати и тотален дизайн на идеология за един вид „еко съществуване“. Темата е много дълга и определено преди години, докато успоредно ми вървяха всички предмети от последния курс, не съжалявам, че избрах да мисля по „Еко-логиката на човека“ от гледна точка „по-ниска от тревата“, а не от гледна точка за радикални промени. Години по-късно, след дълго обмисляне да пусна този сайт, последвалото счупване на крака и закупуването на велосипед след това (и странно стечение на обстоятелствата) почувствах някаква странна свързаност между събитията. Наистина, това е твърде дълга и странно описуема тема. Ще спомена само, че много се зарадвах, когато преди няколко месеца разбрах, че в София предстои пускането на система за споделяне на велосипеди срещу заплащане. Още по-дълга е темата за моето мнение за възможен подобен вид „споделяне“, тъй като тази тема включва тотално утопичен свят, в който никой не би откраднал или причинил на ближния си нещо, което не желае да му се случи. Само ще приложа снимка с част от визуалната част от проекта ми (плакатите) и ще поздравя колегата, който писа само за велосипеди.

Тук може да откриете допълнителна информация по темата.

Източника е: http://www.lyulin.bg/uploads/2015/11/%D0%92%D0%95%D0%9B%D0%9E%D0%A1%D0%98%D0%9F%D0%95%D0%94.pdf

Следете другите ми теми за здравословен начин на живот. Другото „просто“ човешко изобретение, от което съм силно впечатлена и планирам да пиша е чадъра! Нещо, с чиито различни цветове, форма, размери, материали, преносимост, сгъваемост или несгъваемост до толкова сме свикнали…че ми е трудно да си представя не само какъв би бил света без него, а как е възможно някой да го е измислил и осъвършенствал! Така че….очаквайте и публикацията ми за чадъра скоро, в неопределено време 🙂

Total Page Visits: 288 - Today Page Visits: 2

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *