Конна езда

Spread the love

Наскоро водих разговор с един умен човек. Според заключението, че в живота си нямам пропиляно време (колкото и грешки да съм правила, малко, от които фатални и малко за които наистина съжалявам), аз би трябвало да съм мегащастлива. Аз, обаче, нито съм оптимист, нито се смятам за мегащастлива, тъй като не съм постигнала много от целите си. Тъй като, обаче, не мога да връщам времето назад( до момента на последното приблизително пълно щастие или на последната приблизително фатална грешка), смятам че времето ми след това е максимално добре изживяно спрямо създалата се ситуация. Това ме кара, особено напоследък, да се замислям над цената и стойността на времето, освен по много други казуси….

Пoследното нещо, което няма да си простя е, че не постъпих леко глупаво да се върна с полузарастнал крак към ездата след счупването му. Подозирах колко ми липсва, но когато се върнах и умрях от срам и резил, не подозирах колко по-зле щеше да е ако се бях върнала още по-късно. Миналото лято беше едно от най-страхотните в живота ми, до момента, в който не ми махнаха гипса. След това, като че ли нищо не беше същото, колкото и да се опитвах….нещо от сорта на „мислиш си, че имаш крак, ама не съвсем“. Мислех, че мога да тръгна по тотално различни пътища, но човек колкото и където и да бяга, от себе си не може да избяга. Усещах че ездата, планинския въздух и интересната компания ми липсва, но вече бях „оплела конците“. Сега, повече от година по-късно и много пребивания още (с кола, с мотор, с колело…), когато почти нищо никога не ме боли, си давам сметка, че съм била права дори на алогично ниво. Не знам постъпих ли правилно, че изчаках да съм достатъчно здрава, така че да мога да си позволя при необходимост да падам от кон да се върна към ездата. Знам, че вътрешно умрях от срам….

Чувствам се поласкана, че все пак ме потърсиха от базата. Реално изживяването е неповторимо за толкова близо до центъра на София:

http://www.ezdabg.com/

Подробности има на посочения по-горе линк.

Като един човек, който от скоро се занимава с конна езда не се смятам за специалист по темата. Точно затова се чудех как да стартирам темата. Изпитала съм много ползи от конната езда като любител и в тази публикация ще се опитам да наблегна на тях…или по-скоро да ги обясня чрез причинно-следствени връзки. Като голяма част от най-прекрасните неща в живота ми, и тази история може да бъде започната от перспективата на времето с „ако някой ми беше казал, че…нямаше да му повярвам“. Пример за друга ситуация, в която същия израз може да бъде приложен, е образованието ми в Черна Гора или посветеното ми завръщане към танците след години ампутация на тази страст. Предполагам , че избора ми на конната езда като ново хоби е лесно обясним. След като след години се върнах към танците, задълбочавайки в стила, който ми е бил на любителско състезателно ниво в тийнейджърските години и дообогатявайки с други любителски курсове, бях силно разочарована от себе си след като възможността ми да съм преподавател изчезна след създаването на първата ми хореография за детски групи, на които изнесох само 1-2 пробни урока, поради нововъведения в закона. Предполагам това, в комбинация с други успоредни фактори ме съкруши. Бях разочарована от себе си, защото годините ми усилия в онзи момент изглеждаха безсмислени, а аз не знаех как точно да продължа работата си в насоката на една от мечтите си. Така забравих за дълго за това хоби и въпреки периодичните завръщания към него осъзнах, че школата, която бих създала, поради различната си концепция, просто е почти невъзможно да бъде стартирана в други, различни от концепцията условия, ако въобще може (понеже ми е необходим и огромен начален капитал). А вече бях сменила няколко работни места и най-накрая работех по специалността си на едно място, във фирма, и доста концентрация и нерви отиваха там, така че клиентите да са доволни, а аз да напредвам. Това, разбира се, предполагаше и подходяща техника, с която да оставям проблемите свързани с работа….на работа. В университета си бях изградила техника да разпускам с тренировки във фитнеса, по време на които след време се опитвах просто да не мисля, а когато стана по-напечено си бях залепила и плакат „не си отваряй служебния мейл след 22ч.“ на стената, въпреки че често работех по проекти или четях по интересните предмети до 2 през нощта. Да, но тази техника вече не ми вършеше работа. Защо ли? Ами…предполагам просто, че човешкия мозък е нещо удивително и когато автоматизира някакво действие, то вече не отнема толкова от концентрацията му. Тоест, ако за пример вземем комплекс упражнения, които вече изпълняваш наизуст, ти нямаш проблем да се концентрираш да мислиш над нещо тотално различно в този момент. В началото този факт ме дразнеше, защото е точно обратното на „бъди тук и сега“, но с времето се научих да го използвам като техника за пестене на време чрез мултитаскинг. И така се оказа, че търся ново хоби, което хем да е полезно за психиката (да разтоварва), хем за физиката (да е активно), хем да е свързано с усвояване на ново умение (не знам защо, просто реших че съм все още млада, че би било полезно да усвоят ново умение). Можех да избера нещо като слушане на аудиокниги, например, но тогава психиката ми едва ли щеше да си почива заинтригувана от нови казуси, физиката ми нямаше да се напряга и никакво умение нямаше да усвоя. Тъй като вече бях сънувала една песен, която няма как да запиша, можех да избера уроци по контрабас, но за тях определено бях твърде стара (предполагам контрабасистите стартират в ранни детски години като цигуларите да се учат), а и имах чувството, че в моя град вече няма нищо за мен…не знам как да го обясня. Може би нямаше нищо ново вече, или може би нямаше почти нищо любимо, но един уикенд, след като си наваксах с изгубения през седмицата сън просто реших, че отивам на езда. И аз не знам как точно всъщност реших да изпробвам подобен тип дейност, нито как избрах точно това място. И тогава, като че ли открих нещо отдавна изгубено или нещо тотално ново, което да има добър ефект над мен чрез положените от мен усилия в действия с добри намерения. Всъщност, сега се сетих защо точна конна езда…. Защото беше и период, в който всичко вечно се случваше в точни часове и диапазони, с предварителни уговорки и в един момент на човек му идва в повече. Не че ездата също не се случва в определен времеви диапазон със сравнително зависещи от обстоятелствата часове, но когато няколко пъти ти се случи да висиш като продаден в очакване на някой, който закъснява или ти, съответно закъсняваш за някъде по появили се възпрепятстващи причини, независещи от теб, просто ти прелива чашата в един момент…..Хем искаш да си коректен към всички, хем искаш всички да са коректни към теб, но навсякъде задълженията си текат, включително в жилището ти, в което все ще се наложи да почистиш, или да напазаруваш, или да подредиш, или да поправиш нещо, или да не вдигаш шум в нередните за това часове, или да изпереш или да спасяваш саксиите, които дори не са твои в бурята посред нощ (списъка е безкраен) и успоредно да си починеш и да си се подготвил за нови предизвикателства. Освен ако не си йога гуру, който живее абсолютно сам, в еднофамилна къща без съседи, не смятам че в такава обстановка много хора са способни да изгубят представа за времето. Дори да имаш хоби или дейност, която тотално да те погълне, да те вкара „в канал“ (така се нарича и в спорта и в изкуството и в други хобита състоянието на тотална концентрация и/или мобилизация на енергията в една дейност….), все е възможно в един момент да се сетиш, че не си събрал прането, ако примерно внезапно завали, или че си забравил да навиеш будилника за по-рано заради онова допълнително нещо утре докато задрямваш над някой филм или книга. Конната езда ми помагаше да забравя за времето. Не точно в смисъла „времето не съществува“, а в смисъла на „врерме за тотално откъсване от работа и всички други задължения“, които ме чакат преди и след това и няма как да не бъдат свършвени преди или след хващането на поредния рейс или трамвай. Също така много хора твърдят, че най-добрия приятел на човек е кучето. Не разбирам нищо от кучета, но от малкото ми опит с конете смея да твърдя, че най-добрия приятел на човек е коня.

„Как да се приближаваме до конете

Конете НЕ са злобни или агресивни по природа животни – напротив, в много отношения те напомнят на кучетата, когато се привържат към някого. С непознати хора обаче те са много плахи, дори нервни, а големите им размери предполагат, че към тях трябва да се подхожда с внимание.

Резките движения, излизането от „засада” или в нашия случай – без да обявим присъствието си и грубото отношение са типични за хищниците – изконните врагове на конете. За да избегнем възможността да бъдем възприети като заплаха за коня, това е поведението, което трябва да се стремим да избягваме. Когато конят е вързан, той не може да избяга, което го прави нервен, щом усети нашето присъствие. За да отнемем напрежението ние трябва да направим две неща – да заявим присъствието си, било то със специфичен звук или кратък поздрав и да докоснем коня по шията или гърба – места, на които повечето коне позволяват да бъдат погалени. Някои животни отказват да бъдат пипани на определени места по тялото – често това са ушите, върха на муцуната, корема. Макар и това да не е типично за всеки кон, нашето внимание трябва да е повишено, когато докосваме коня на тези места за първи път.

Минаването под корема или шията на вързания кон не е желателно – често неволно той може да наведе глава или да подритне с крак, като така стовари мощния си череп или копито върху тялото ни и, дори без да е искал, да ни нарани. Когато се налага да се движите около коня не се притеснявайте да му говорите – това не е признак на лудост или глезене, а полезен начин да му покажете къде точно се намирате, като така го успокоявате и избягвате възможността да ви ритне или удари от изненада. Това се отнася и до момента, в който минавате зад коня – важно е да изпълните три стъпки: обадете му се, издавайки кратък звук, докоснете крупата му (задната част на гърба, граничеща с тазовите крайници) и едва тогава минете зад него. Противно на собственото ви усещане, по-близо до коня е по-безопасно – затова, минавайки зад него, не отстъпвайте назад – така ако конят евентуално ви ритне, ударът ще е много по-слаб. Един начин да спечелим благоразположението на коня е като му дадем лакомства (половинки ябълка, морков, кубче захар) от отворена и изпъната длан, за да не попаднат пръстите ни между зъбите му заедно с вкусната награда.

Нещата стоят по различен начин, когато конят е навън и не е завързан. Ако искате да го хванете, не го гонете – така активирате първичния инстинкт за бягство от хищник, а вие не бихте могли да надбягате един кон. Вместо това застанете на едно място, обърнати странично към коня. Стойте отпуснати и изчакайте той сам да дойде при вас – вроденото му любопитство рано или късно ще го накара да се доближи и да ви изследва, а и така ще спечелите доверието му. „

„Конен спорт

Съвременният конен спорт включва много дисциплини и стилове конна езда, използвани в различни видове състезания, надбягвания и шоу програми.  Конният спорт е един от най-красивите и аристократични спортове, съчетаващи силата, качествата и дресировката на конете, уменията на ездачите и хармонията между тях. Конният спорт е включен в модерните Олимпийски игри през 1900 година. Трите дисциплини, които са част от Олимпийските игри и до днес са – обездка, прескачане на препятствия и всестранна езда. На Пара-олимпийските игри присъства и дисциплината пара-обездка. Това е единственият олимпийски спорт, в който човек се състезава заедно с животно а и няма полово разделение за участието. Основните стилове на езда в съвременния конен спорт са Английският стил езда и Уестърн ездата.

История
Предисторията на конния спорт възниква още в древни времена, когато хората са започнали да опитомяват конете и да ги използват за ловни, транспортни, военни, търговски, селскостопански и други цели. Първите исторически сведения за използването, опитомяването и обяздването на коне от хората, датират още от времето на Бронзовата епоха. Конната езда като спорт се развива през Средновековието от рицарите. Древните римляни са първите, които организират конни надбягвания, а впоследствие също така и гърците и византийците, които организират и надбягвания с колесници. Модерният конен спорт се появява на Олимпийските игри през 1900 година.

Популярни дисциплини
Съвременният конен спорт включва много различни видове дисциплини, които са популярни в различни части на света. През 1921 година е създадена и Международната федерация по конен спорт (FEI). Всяка национална федерация определя кои дисциплини от конния спорт ще развива в своята страна.

В списъка на Международната федерация по конен спорт (FEI) са включени 10 различни дисциплини:
Обездка (dressage)
Издръжливост – ендюрънс (endurance riding)
Прескачане на препятствия (show jumping)
Всестранна езда (eventing)
Волтижировка (vaulting)
Пара-обездка (para-equestrianism)
Надбягване с впрягове (combined driving)
Рейнинг (reining)
и още две , които се управляват на регионално ниво:
Конна топка (horseball)
Тент-пегинг (tent-pegging).

Обездката /висшата езда/ се провежда на специален пясъчен манеж с размери от 20 до 40 или от 20 до 60 метра. Нейната цел е да покаже пълната хармония между коня и ездача, уменията за движение с определена скорост и алюри, безупречната подчиненост и двигателни навици на коня. Оценяват се движенията и подчинението на коня, свободата и равномерността на алюрите, хармонията и лекотата на движенията без напрежение или проява на съпротива.
Всестранната езда е вид комбинирано състезание, което протича на три етапа – тест по обездка, крос-кънтри с препятствия и тест по прескачане. Всестранната езда е базирана на военни тестове, използвани в кавалерията.
Ендюрънс е дисциплина, чрез която се проверяват издръжливостта и бързината на коня. Особено важно при ендюранса е добрата подготовка и отношението между ездача и коня при езда през пресечена местност.
Прескачането на препятствия има няколко разновидности – състезания за време, ловно скачане, щафета и други. Прескачането на препятствия е най-популярната дисциплина. На терен от около 500 метра, който се нарича паркур, са подредени от 9 до 16 препятствия с различна форма и размер, които трябва да бъдат преодолени в голям синхрон между коня и ездача за най-добро време.

Други дисциплини в конния спорт са разпространени и популярни в различни части на света. Такива дисциплини са:
Поло
Поло кросс
Шоу Хънтър

В Съединените Американски Щати някои от по-популярните дисциплини конен спорт са:
Rейнинг
Bарел рейсинг
Гоут Таинг
Стиър рестлинг
Пол бендинг
Бул Райдинг
Бронк Райдинг
Плежър и др.

Алюри на коня
Начините на движение при коня – така наречените алюри, са няколко вида:
Ходом – скорост до 6,4 км. в час, увеличен ход, събран ход, свободен ход, съкратен ход, разединен ход,
Тръс – обикновен, увеличен, събран или съкратен тръс – от 8 до 12 километра в час,
Галоп – обикновен, увеличен или събран галоп – между 40 и 48 километра в час
Кариер – най-бързият ход, разновидност на галопа“

„Езда и общуване с коня, като най-приятен начин за релакс и самодисциплина

 Наред със  здравословните преимущества, като тонизиране, оформяне на тялото, конната ездата има и възпитателни аспекти. Конната езда изисква установяването и поддържането на контакт с животните. Общуването с конете, което включва и грижи, и ласки, и дисциплина е изключително важна предпоставка в ездата.  Този спорт съчетава в едно спортуването на открито и сред природата с важни уроци по възпитание и отговорност. Общуването с конете променя душата на човека. Да спечелиш доверието на това грациозно и силно животно, да го съпоставиш със своите сили, изисква сърдечна топлота между животното и човека. В конния спорт казват – зъл човек не може да бъде добър ездач.

Конната езда е изключително полезна за деца с редица заболявания: от костната система до психологически проблеми.

Нашите педагози, логопеди и психолог горещо ви препоръчват да дадете възможност на вашите деца да се сближат с тези интелигентни и сензитивни животни – КОНЕТЕ.“

Част от източниците ми са:

http://horses-bg.net/ezda/kak-da-se-priblijavame-do-konete

http://horses-bg.net/ezda/konen-sport

https://www.oksinia-bg.com/detski-center/izvanklasni-dejnosti/konna-ezda-i-hipoterapiya/

За още информация за любители, начинаещи и напреднали, може да се свържете с контактите от следния линк:

https://m.facebook.com/konnabaza.novazvezda

Малкото ограничено време, с което реално разполагах за езда ми се струваше неизмеримо и страхотно по редица причини. Създадох си навик всеки ден след работа, както и в почивните дни, да ходя да се уча. Независимо дали е бил добър или лош ден, недоспал или перфектен, продуктивен или почти изгубен (почти нямам такива ), в пек, студ, дъжд, чиновнически дъжд (дъжда, който превалява точно когато хората свършват работа всеки ден, като че ли във вселенския заговор да ги откаже от плановете им ), обикновен дъжд, след скандал, странен клиент, безмисленио събуждане, успиване и т.н. Повечето дни ходех с неподходящи обувки и си бях създала навик да се качвам пеша, въпреки че имаше друг градски транспорт, с който да се кача в планината и да слезна до конната база (вместо да се катеря). Въпреки това, аз катерех за загрявка и покачване на спортната дисциплина. И минутите, в които реално погледнато се учех да яздя ми бяха много стойностни, защото всеки следващ път виждаш какво ново можеш да научиш за тях. Концентрираш се напълно, само върху тази дейност и всеки път ставаш по-добър, по техничен, по-бърз, разбираш се по добре с коня и т.н. По-конкретно, ако в началото стартираш само с техника (в манежа), след това учиш как да яздиш ходом, опознаваш се с конете (кои те харесват, кои харесваш ти), после учиш тръс и галоп, езда в група, езда в „кордон“, както и как да излезнаш в гората (планината) сам с кон, и…също така…как конете, с които най-добре се разбираш (тук не знам редно ли е да спомена, че мен се опита да ме метне само един кон стартово, общо два, с един, който яздих инцидентно при смяна на конете по време на преход) никога не биха те метнали или изгубили. Най-много да ти покажат къде още искат да те заведат….в смисъл….конете знаят най добрите пътища, но имат и любими „оф-роуд места“, които с удоволствие ще ти покажат ако вече си имате достатъчно доверие…. Следователно, всичко това ти се отразява добре на прихиката и физиката. Спортната ти дисциплина задобрява, караката и стойката ти укрепват, отношенията ти с животните се подобряват, завързваш нови познанства от всякакъв тип (постоянни и временни), докато придобиваш ново умение, а чистия планински въздух аерира дробовете ти по-добре, спиш по-добре и т.н. Странно е, ако в един момент усетиш, че работиш за миговете, в които живееш. Тогава, колкото и да обичаш работата си (за съжаление като професия, а не като конкретно работно място), ако лятото напредва, а във фирмата ти има организационни промени (шефката ти решава да се опитва да се върне на работа след второ майчинство, а част от колегите ти прехвърлят своите клиенти, въпреки че ти имаш достатъчно свои, част от които са дебили) е пагубно, защото за мен настъпи такъв момент, в който работех, за да тренирам и да яздя (и разбира се, да има как да оцелявам). Следователно, настъпи поредния момент, в който се разделих с работата си. Имах предостатъчно физически сили онзи ден, малко преди рожденният ми ден, и отново се качих на планината, с един наръч документи за колата и без служебния телефон, който изтрих за 5-10 мин (моята комуникация през него) и заповедта ми за уволение. Нямах силата да кажа на семейството ми какво се сллучва (в мой стил), лошото е, че нямах сила и да се върна при тях и просто онази вечер спах на възглавница (дамска чанта) от документи на планината.

Лятото, което последва беше едно от най-прекрасните за мен. Наистина живеех за да тренирам, да яздя, да падна, да се кача и продължа на кон в планината, да видя сестра ми как се дипломира и за първи (за съжаление) път да видя Торино. Също така, беше доста цинично лято, защото много хора се опитаха да ми обяснят колко струвам, а и си счупих крака. Интересното е, че дори с гипс лятото вървеше добре и силно съжалявам, че когато ми го махнаха след 40 дена с него и борбата с ортопеда преди това, не се качих на на планината за езда. Реално много ми е липсвала и ездата, и компанията, и планината. Не мога да си представя, че след година, когато вече нищо, почти никога не ме боли, го осъзнавам, както и колко назад съм се върнала и в ездата и в много други фактори. Направо умрях от срам преди няколко дена. Не стига, че един от любимите ми коне се просълзи (не ми се споменава факта, че не му е за пръв път пред мен и колко ме шашка…) без да съм го пришпорвала, а аз яздя като абсолютно начинаещ, а и краката ми се подкосиха. Не, че не се е случвало и в моного други ситуации – о, и още как, от две годишна кракат ми понякога отказват, а и винаги обичам да ходя на неподходящи обувки. Просто се питам, ако се бях върнала по-късно към любителската езда какво щеше да стане? Да кажа, че никога не съм била погълната от това занимание? Че не ми е помогнало за какво ли не и физически и психически? Че не ми липсват част от хората от базата, интересни всеки по свой начин? Че конете са прекрасни животни, интересни всеки по-свой начин и те? И че съм видяла как ТЕ (конете) водят сляп човек (ездрач) през гората?…..Че ездата не е в кръвта на смесеното ни племе, особенно в на част от него? Че планината е възможно да ни научи да сме по-истински един към друг? Че в гората всеки сам избира език, на който да говори с животните? Че мислех дали да не си купя кон, вместо велиосипед? Че за изминалата година всичко детско в мен умря, но поне даде старт на този блог, продължих да рисувам, даже повече отколкото в последните 3-4 години.Че все още бих си вързала кон на терасата? Моля ви, не очаквайте такива изказвания от моя страна. 😀 Аз съм много падала, леко изпотрошена , отскоро ездачка (може би отново), която не знае в коя планина би отишла и в коя гора „би се изгубила“ (разбирайте….намерила отвъд времето )… А този блог продължава да е за вас, колкото и произволен и безмислен да ви се вижда на моменти като комбинация от теми, въпреки че е възможно и той да изчезне, в зависимост от стечението на обстоятелствата (за които повечето се борим да са по-добри, поне общо-човешки на глобално и локално ниво, в който случай би останал )….

А до тогава…очаквайте още публикации от моя страна за интересни и/или забавни физически активности със здрависнолна цел (в стила на тази) и много други, които няма да ви навредят, може само част от тях да ви е полезна, и само биха ви помогнали по определен казус или….просто „ей така“…. 🙂


Total Page Visits: 255 - Today Page Visits: 3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *