Съдба

Spread the love

Мили хора, моля да ме извините, ако ви разсейвам твърде много от актуални теми, като изборите (например)…

https://www.youtube.com/watch?v=wj-Q9cblJuU

Ще цитирам себе си от 07.06.2024., тъй като имах технически затруднения с публикацията! Затова пък днес разбрах, че произлизат от една емотиконка, ЕДНА емотиконка чупи свободен текст, за ЕДНА емотиконка, та аз днес не тренирам в залата (събрала съм си оборудване през всичките локдауни), но за ЕДНА емотиконка разбрах къде е проблема, понеже обичам да се заяждам с проблеми и докато чакаме резулта от изборите публикувам, това, което още на 07.06.2024. исках да ви споделя:

„Съдбата има чувство за хумор. А понякога в забързането ежедневие ни праща знаци, и ако си мислим, че най-трудното е да изчезнем за 60 секунди, то най-трудното е да анализираме ситуацията за 60 секунди и да решим какво да направим в нея.

Вчера, на 06.06.2024. ми се случиха няколко такива ситуации и мислех просто да споделя една песен и два реда текст, но по ирония на съдбата в песента се споменава 6 юни.

Купих си любимия ми вестник, бях на тренировка. Тренировката беше супер, въпреки че ми се наложи да изчезна за 60 секунди за да проведа един телефонен разговор.След това седнах за малко в парка преди да пазаря…и видях бял гълъб, снимах го. За последно бях виждала бял гълъб на командировката ни в Испания миналата пролет, когато един некадърен шофьор щеше да го прегази на пешеходна пътека. Преди това за пръв път видях бял гълъб 2012 в червената църква в София, когато бях туристически гид на група гръцки туристи…тогава случихме и на сватба и на бял гълъб.


След белия гълъб в парка отидох до магазина. Тогава един човек зад мен си купи кофичка кисело мляко и офейка за 60 секунди. Имаше хубав глас и хубави длани. В тази статия няма да навлизам в подробности какво за мен, като жена, са предпочитания за мъжки длани. Няма да навлизам и в подробности като художник как човешките длани са като втори портрет на човека. Ще кажа, че просто понеже бях бавна с всичките багажи от тренировките нямах време да се обърна да видя човека с киселото мляко, но чух следващия клиент, възрастен мъж, който искаше да си купи сладолед. Понеже бях в добро настроение веднага в съзнанието ми изскочи слогана от една нашумяла напоследък реклама за сладолед, който слоган според мен е много сполучлив, и го изтърсих между продавачката, мен, човека с киселото мляко и дядото със сладоледа. Част от тях може да са ме помислили за леко откачена. Струва ми се, обаче спрямо всички реплики, които си разменихме, че всички се познаваме, не съм сигурна само по физиономии ли или по имена. Ако реша пак да пазарувам оттам мога да купя обелено тиквено семе и да помоля да го подари на момчето с киселото мляко, за да е жив и здрав, понеже тиквеното семе е полезно, особено за мъже…или просто да го черпя  кисело мляко, същото или друго, ако друго му е любимото.

След това реших да  ида до друг магазин, известна верига магазини, в която имаше промоция на спортни клинове и едни летни поли, но от клиновете въобще не намерих, а полите бяха масово разопаковани, разхвърляни и от цвета, който си харесах, точно моя номер го нямаше. Разрових се из другите стоки и си харесах един сутиен, не точно моя номер и мислех да го взема с риск част от времето да ми е малък, но пък той така беше заплетен в един куп други дрехи, че ме изнерви на макс и реших, че дори омекотителя и памучетата за грим, за които бях там няма да купя и излетях с 200 от магазина, слушайки „born to be wild“.

Реших все пак да отида до друг магазин от веригата, случайно ако там има поне нещо от това, което търся. Като слезнах от трамвая, обаче, останах приятно изненадана че Халите са отворили отново…не бях ходила отдавна в този район.  Реших да разгледам и да снимам и евентуално нещо да си купя, обаче много ми се пикаеше, а на мен когато много ми се пикае мисля с половин капацитет. Плюс това си имам правило, не пикая на открито дори в гората. Правила съм го само веднъж на един преход с коне и замалко да ми избяга коня. Веднъж, пък, по време на една разходка в снега до Алеко, ако не бях проявила претенцията да пикая на закрито, нямаше после хижарят да ни подслони и да ни помогне да викнем пътна помощ, понеже колата ни се развали.

Така че имах два варианта, да си платя за тоалетната отсреща или да потърся тази в новите Хали. Намерих тази в Халите, но нямах касова белехка. Чистача беше там и му казах, че ще му платя, само да ме пусне, понеже, на всичко отгоре бях и в цикъл (без да му обяснявам и тази подробност), той реши да ме пусне безплатно….така че голяма част от заслугата, че купих омекотител и паста за зъби от Халите е негова. Някой ден, ако този човек има заведение, ще е много вървежен. В заведенията е същото, как очакват хората клиента първо да си поръча и след това да им ползва тоалетната, ако е помолил за тоалетна. Елементарно е поне по две причини, първо клиента не е спокоен да си избере нещо от менюто така, второ…възможно е да няма къде да го побере .

А аз , примерно, ако помоля да ида до тоалетна в заведение, после шанса да се върна или дори веднага след това да си поръчам нещо е в пъти по-голям….

След Халите все пак ми мина яда от разхвърляната промоция и все пак купих памучетата за махане на грим от магазина, към който бях тръгнала.

Реших да се прибирам с другия трамвай да продължавам по другите задачи, но тогава насреща ми видях един незрящ човек, не просто един незрящ човек, а същия, който миналото лято щяха да го прегазят полицейски бус и го преведох през улицата на същото това кръстовище.
Миналото лято имах 60 секунди да го предена през улицата и да покажа среден пръст на полицаите и тогава това много ме жегна и реших да пиша за случая и снимки няма по простата причина, че какво ще го снимам човека, достатъчно доказателство е, че е жив и второ, нямаше време, ситуацията изискваше действие, не снимки. В случая вчера, на 06.06.2024. той беше тръгнал нанякъде, но забелязах, че този път има някакъв проблем с пръчката. И тук бяха другия тип 60 секунди. Можех да го оставя на съдбата, сигурно щеше да стигне и сам до където е тръгнал, но можех и да го питам за къде е тръгнал.

Питах го и той ми каза „Бачо Киро 21“. От София съм, горе долу знам улиците, но този адрес нищо не ми говореше, така че реших да го попитам за някакъв ориентир. Той ми каза само, че е на три преки от там където се намираме и че с музиката която дъни от слушалките ми трудно ще се разберем. Тогава ми светна, целия ден беше доказателство, че хората имаме много повече сетива от 5. Това, което не го видиш, можеш да го чуеш. Това, което може и да не го пипнеш, може и да го помиришеш.  И сетивата се изострят по различен начин, очевидно незрящия не виждаше, но беше много добър с ориентацията, проблемът с гегата му, обаче аз го виждах, затова реших да го придружа. Три преки…
какво пък толкова. Хората имаме и шесто чувство, и усещания в  корема и интуиция, а жените сме като котките, като има нещо болно го усещаме и решаваме да „легнем“ ли на болното място или да си гледаме пътя…даже има и такава книга „Жените като котките, котките като жените“. Жените сме и като кучетата, и то в добрия и лошия смисъл, може да сме верни, а може и надушваме къде дадено положение е уср*но, както в един сериал една от героините беше много добра да задава въпроса „къде е ак*то“.

Тръгнахме с незрящия към „Бачо Киро 21“, като аз му обяснявах покрай какви обекти минаваме и, въпреки че оставих музиката на слушалките, той все пак продължи да ме напътства, че сме на правия път. Когато стигнахме щях да падна, на „Бачо Киро 21“ имаше църква. И аз, с една поносимо скандална червена рокличка, по голи крака и обувки в стил „мъжки“ оставих незрящия на пастора, на литургията, която течеше.

След това реших наистина да се прибирам, но отивайки на спирката на трамвая на операта реших, че след тази случка ще си пуша и ще си седя на спирката колкото искам. Всички бързаме за глупости, а един незрящ бърза за църква? Честно ли? И седна….и тогава видях поредното странно нещо за деня. Наистина, преди няколко дена продавачката на цигари ми беше споменала, че шофьорите протестират, но аз си помислих, че говори само за нейните доставчици. Така и не схванах какво беше това, което последва, не потърсих нито в интернет, нито пуснах новините.

За 6 минути и 27 секунди минаха 7 трамвая, я 20, я 22, и го заснех, имам видео от тази част на деня и реших да се кача на седмия, малко след това последва и осми, но него го нямам сниман.“

https://www.youtube.com/watch?v=xen3G6DKOmw

Мили хора, надявам се да не ви досаждам много…

…надявам се и да не ви ядосвам много с моята ИМПУЛСИВНОСТ, просто съм такава, понякога нещо ме жегва и съм по-огнедишаща от дракон….

…Мили хора, пожелавам на всички ни, да сме преди всичко човеци, а след това да горим във всичко, с което допринасяме.

Още веднъж, моля да ме извините, ако точно в момента ви разсейвам от важните теми!

Total Page Visits: 2529 - Today Page Visits: 6

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *