„Много са идвали в съня ми“

Spread the love

Разказ 15.

„Госпожица Чертичка беше на 27 и работеше като продавач-консултант в магазин за вино. Може би защото беше интерес за нея от години наред, може би защото беше първото и последното от алкохолните напитки, в което вярваше (освен в себе си), може би защото имаше изключително силно обоняние и вкусови рецептори и памет за миризми, и способност за анализ на нотки и послевкусове на различни нива, може би защото имаше идея за собствена рецепта за вино и дизайн на продукта, а може би защото успя да организира и тренировките, блога и останалите си интереси, беше едно от малкото неща, което продаваше успешно с до три пъти вдигане на оборота. Странното беше, че един от колегите й също беше „сънувач“ и й препоръча четиво по темата. Не знам как, но беше абсолютно сигурно, че раницата в хола, която беше се присънила на госпожица Чертичка наистина беше негова, а Галя беше негова приятелка, с която често си изпращаха аудио съобщения и също беше голям пич, както и гаджето й (четиримата веднъж бяха на домашно парти). Една вечер, след доста обикаляне по обектите, обучение и самообучение, госпожица Чертичка заспа преуморена от информираност. Легна и засънува магазин от веригата, който не съществуваше. Обектът беше огромен, осмоъгълен и на два етажа, като имаше входове и изходи на всички страни (на осемте 10 външни стени), както и явни вити стълби (няколко), прозрачен асансьор в центъра, резервни стълби, рецепционисти на всеки вход, продавач-консултанти почти също толкова и, разбира се много рафтове с всякакви алкохолни напитки, преобладаващо вино и шампанско. Сградата приличаше на един неин архитектурен чертеж. И колегите и от всички магазини бяха там. Всички те бяха на работа, в магазина влезе жена с вида на Мерил Стрийп от „Дяволът носи Прада“, само че към 70 годишна и с изпепеляващо студен поглед, със сини очи, които гледат със строгост на ядрен физик и това нямаше нищо общо с цвета им. Тя отиде при госпожица Чертичка и пожела да купи едно много специално шампанско, но да е с мирис на мухъл. Това беше едно от малкото неща, за които госпожица Чертичка не беше чувала, затова когато най-накрая го откри по рафтовете, тя го изпусна на кристално чистата теракота. То се счупи и измокри краката и на двете. Госпожица Чертичка избяга по аварийните стълби, понеже артикула беше един от най-скъпите, беше по-скъп от месечното и възнаграждение, за да открие, че стълбите водят към общ с друго предприятие изход. Вратата, която отвори я отведе към площадка, от която се слизаше два етажа по пързалка, която беше създадена от милиони огромни книги с меки страници. Пързалката беше поне 2 метра широка, вита и поне 5 метра висока в затворено помещение, осветено от мека, топла, изкуствена светлина. Нямаше прозорци. Госпожица Чертичка се спусна по страниците и нито една не я одраска, приземи се и се озова на някакъв заден изход на обекта, който преди не беше виждала. Пред нея имаше тясна пътечка с малко растителност наоколо, пешеходна пътека преди това и табела на която пишеше, че паметникът Левски е на 5 минути. Госпожица Чертичка тръгна по пътеката и след 5 минути се озова на паметника. Събуди се сразена от това как въображението и с годините не намаляваше. По-късно разбра и какво представлява въпросния мухъл, кога и защо се появява и как се процедира когато го има…“

Пожелавам ви весело посрещане на Новата 2023 Година. 🙂

Total Page Visits: 504 - Today Page Visits: 3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *