Разказ 8.
„Госпожица Чертичка беше на 26. От няколко месеца ходеше редовно на конна езда освен на тренировки. Наскоро беше напуснала работа (от фирма за реклама, където беше графичен дизайнер) по взаимно съгласие, но въпреки активното ежедневие цяло лято или сънува един познат от ездата или страдаше от безсъние. Обикновено заспиваше за малко, будеше се към 3 и заспиваше за малко след разсъмване. През останалите нощи сънува новия си познат. Прочете поверие, че когато не можем да спим сме будни в нечий друг сън. Една нощ сънува, че той и предлага да играят на голф.
Следващия път, когато се засякоха на базата подметна, че е навит да се дуелират със стикове за голф, докато отбягваше друг коняр, който беше влюбен в нея. Познатият й по голф пък отвърна по начин, по който до ден днешен не й е ясно успели ли са да проведат разговор в сън. Само добави, че е ходил на скоро с майка си на църква, а нито тя (госпожица Чертичка), нито той харесваха църкви.“
Пожелавам ви разликите във възраст, националност, раса, класова прослойка и интереси (не засягащи личните ви отношения с даден човек) да не ви спират да обичате и да бъдете обичани (във всичките му варианти и смисли) или поне да се влюбвате (в мъже, жени, идеи, каузи и всичко, от което човек може да изпита „пеперуди в стомаха“). Пожелавам ви да сте достатъчно смели да не се мъчите, когато любовта я няма (дори да имате други „логични“ доводи) – да умеете да си тръгнете или да „пуснете“ човека, достатъчно дискретни да не я споделяте, когато го смятате за неуместно и достатъчно дръзки да я преследвате, демонстрирате и да е основен двигател на изборите, творенията и каузите ви. Пожелавам ви един ден като остареете много (ако желаете да доживеете до дълбока старост) да си кажете „живях и обичах“.
