Разказ 6.
„Госпожица Чертичка беше на 23. За първи път живееше абсолютно сама, на първия етаж, от почти година. Преди беше живяла със съквартиранти, на общежитие и в какви ли не конфигурации, но не и толкова дълго абсолютно сама. Беше свеж пролетен ден и беше решила да проветрява къщата. Газовият й пистолет и сигналните и ракети стояха в чекмеджето на една кухненска маса, а тя гледаше филм в съседната стая. На улицата й отвън стана престрелка. Тя замръзна. Беше наясно, че можеше да убиеш човек със сигнална ракета и също колко лесно се влизаше и излизаше през прозорците на първия етаж. Даде си сметка и, че ако някой е използвал нейния пистолет можеше да го върне (и тя да влезе в затвора – най-големият и страх) или да го върне и да гръмне нея (което никога не я е притеснявало особено много). Обади се по телефона без да мърда от зад компютъра, смъмли нещо, затвори прозорците, премести пистолета (който и се разпадна в ръцете на Коледа след няколко години и едва не и скъса ръката и извади окото) и от тогава никога не проветряваше стаи, в които я няма. Сънува, че са я натопили за убийство и са я вкарали в затвора.
Събуди се от собствените си крясъци.“
Пожелавам ви никога да не ставате никаква част от престрелка и да ви се налага да мислите как бихте употребили огнестрелно оръжие само със спортни цели, без жертви, като хоби. 🙂
