„Много са идвали в съня ми“

Spread the love

Разказ 6.

„Госпожица Чертичка беше на 23. За първи път живееше абсолютно сама, на първия етаж, от почти година. Преди беше живяла със съквартиранти, на общежитие и в какви ли не конфигурации, но не и толкова дълго абсолютно сама. Беше свеж пролетен ден и беше решила да проветрява къщата. Газовият й пистолет и сигналните и ракети стояха в чекмеджето на една кухненска маса, а тя гледаше филм в съседната стая. На улицата й отвън стана престрелка. Тя замръзна. Беше наясно, че можеше да убиеш човек със сигнална ракета и също колко лесно се влизаше и излизаше през прозорците на първия етаж. Даде си сметка и, че ако някой е използвал нейния пистолет можеше да го върне (и тя да влезе в затвора – най-големият и страх) или да го върне и да гръмне нея (което никога не я е притеснявало особено много). Обади се по телефона без да мърда от зад компютъра, смъмли нещо, затвори прозорците, премести пистолета (който и се разпадна в ръцете на Коледа след няколко години и едва не и скъса ръката и извади окото) и от тогава никога не проветряваше стаи, в които я няма. Сънува, че са я натопили за убийство и са я вкарали в затвора.
Събуди се от собствените си крясъци.“

Пожелавам ви никога да не ставате никаква част от престрелка и да ви се налага да мислите как бихте употребили огнестрелно оръжие само със спортни цели, без жертви, като хоби. 🙂

Total Page Visits: 544 - Today Page Visits: 1

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *