Разказ 4.
„Госпожица Чертичка беше на около 11-12 и обичаше да пише хуморески за известни и не чак толкова известни личности, които беше мярнала на живо или по телевизията. Беше в Белград, а майка й и сестра й вече бяха в София. Бяха убили Джинджич и госпожица Чертичка така и не разбра защо, но я сви сърцето от мъка – беше и симпатичен, въпреки че не го познаваше. Заспа с тапите за уши, които понякога падаха и й се залепваха в косата. Сънува, че е отново на 2 годинки и нещо, но е заключена в един килер. От там я изваждат майка й и баща й, но водят разговор, от който тя стига до заключението, че те не са й родители. След това се озовава в спален вагон с легла на 3 етажа с братовчедите с курс София – Пловдив и се забавляват. Тя се буди. Този път тапите за уши не са в косата й, но от тогава не е сигурна дали не е осиновена.“
Малко след тази случка започна войната в Сърбия. Американците изпробваха новите и старите си видове оръжие. Никога няма да забравя как прозорците в хола ни се спукаха след първите паднали бомби. Наистина е жалко, че гледаме подобен тип цирк толкова години по-късно, пак в съседски държави.
Пожелавам ви, въпреки че войните са добър бизнес, никога да не сте замесени или свидетели на войни – международни, гражденски, икономически, расови, „национални“, информационни (с масова злоупотреба с информация) , химически (с газове, често използвани при протести, както и друг тип насилие), биологични (с вируси), и „олд-скул“ (с атомни, вътрешно-разграждащи се и обикновени бомби и друго снаръжение), нито на бой със студено и топло оръжие, ръкопашен бой, както и терористични атаки и самоубийци-джихадисти.
Пожелавам ви никога да не сте никаква част от война стартирана от възрастни хора с позиции, които не могат да стигнат до консеснус цивилизовано, в чието „жертвоприношение“ домове са опустошени и цивилни граждани загиват по улиците, млади (предимно момчета) по бойните полета и промити мозъци са самовзривяват в името на чужда кауза. Пожелавам ви да не сте нито тяхна пешка, нито кон, нито топ, нито офицер, нито крал, нито крлаица, а да „проиграете“ краткия ни живот за еволюция, щастие и просперитет.