„Много са идвали в съня ми“

Spread the love


Разказ 2.


„Госпожица Чертичка беше на 5. Унасяше се в сън, леглото започна да потъва във въртяща се центрофуга, докато напълно изчезна. Тя остана в безтегловност в едно необятно пространство, в което не важаха „земните закони“. Много обичаше да говори, да задава въпроси и да си обяснява как работи светът.  Един от последните й въпроси беше „защо слънцето е кръгло“, но и до ден днешен отговорът я вълнува по-малко от мястото, на което бе попаднала. Около нея хвърчаха всякакви геометрични форми, предмети и просто драсканици из пространството (не на листове) в различни посоки. Всичко наоколо, включително и тя, се рееше навсякъде и беше безкрайно. Това я плашеше. Какви сили отвъд земните закони действаха на това място, по какви принципи го подреждаха…? Тя се събуди и едва стигна до тоалетната.“

Поздравявам ви с това парче:

https://www.youtube.com/watch?v=bg9QaNkYcoM


И: Пожелавам ви винаги да разбирате, че когато ви е страх от нещо има поне два начина да се справите със страха – първият е да осъзнаете, че не ви е страх от нещото (примерно от „високо“), а от последствията (да паднете от високо), вторият (по-неразумния в определени стуации и определено по-практичния в други) да се изправите пред страха си, тоест, да го преживеете или преодолеете чрез реална ситуация…останалите са плод на дълга и необятна тема.


Може да прозвучи абсурдно, но е факт – всички имаме страхове, срамове и комплекси и рядко си признаваме какви са. Моите са абсурдни – примерно, страх ме е от газови котлони, но не ме се е страх от смъртта, а от тази на близки или от безсмъртието (което определени животни почти имат…).



Пожелавам ви да не бъркате страх със срам и да живеете смело! 🙂

Total Page Visits: 449 - Today Page Visits: 2

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *