Urban escaping

Spread the love

ОК…малко ми е сложно да започна публикация със заглавие, което си въобразявам, че си измислям, което се използва за продукти и практики различни от това, което ще се опитам да обясня.

В тази публикация ще се опитам да обясня ползите от избягването на темпото на метрополитния живот (на което съм фен), чрез места и практики съществуващи в самите метрополиси и жителите им, които не винаги изискват от тях да излезнат извън или много извън въпросния метрополис.

За целта, в последствие ще се опитам да обясня понятието „escape artist“, просто за да обясня контраста и се надявам да не задълбая в теория на относителността, пространствено-времевия континуум, смъртта, „смъртта на автора“ и статиката и динамиката, тъй като би било твърде абстрактно.

Идеята ми е да обясня, че съществуват места и/или моменти, в които като че ли, времето е спряло. Като човек, който е работил като галерист, и то в галерия показваща произведенията на покойни художници, съм се сблъсквал както с „едната страна на палачинката“, така и с „другата“….

За „uraban escaping“ намирам практиката на човек, живеещ в и с темповете на града да се откъсне от въпросните. Това може да се случи, като буквално, въпросния индивид се махне от града в определен момент…или….ако иде за известен период от време на място в града където….Ами…времето ще тече по различен начин.

Галерията, в която преди време работех беше първия ми сблъсък с този феномен….само че наобратно. Попадаш на място, където цари пълно спокойствие (само дето в случая, в който работиш там носиш материална отговорност), в един момент осъзнаваш колко малко хора оценяват подобни пространства и изкуството като цяло и и за теб времето започва да тече забавено. Тогава намираш моменти, в които да се връщаш към градската динамика. В изкуство „смъртта на автора“ се води момента, в който творбата му става достояние на широката публика. Тъжно ми е, че в сферата на изящните изкуства този момент настъпва често след реалната смърт на въпросния артист, който, за добро или зло, е живял недооцехен и непоказан никому, преживявайки (хипотетично) много варианти на собствената си или смъртта на близки и скъпи хора ,само колкото да го обявят за луд, гений или дебил или комбинация от трите и да го изхвърлят на боклука (хипотетично или буквално).

Не ми се задълбава много в темата за авторското право и икономикаката на дивидентите, от които, за съжаление, нищо не разбирам.

Идеята е, че в града всички обичаме или ни се налага да живеем на високи обороти. Но идват годините, в които осъзнаваме, че от този факт ни се натрупва много напрежение….и започваме да търсим безвремие или защо всъщност се движим със скоростни темпове.

Тогава е възможно да се потопим за минути или час-два на определени места в друга реалност в или близо до града. Има идеология нарчена „бавно живеене“, но, като индивид, който е гледал много страни на тази „палачинка“ тук наблягам на феномена, че местата, където времето замлъква пред момента съществуват в града за хората, които живеят шеметно бързо и обратното, хората, които работят в местата, където времето би трябвало да замлъква поне за момент все пак реално често извършват практики, които да поддържат времето за тях шеметно бързо доколкото денонощието им го позволява.

„Urban escaping“ е изкуството да спреш времето за себе си, докато живееш в градската динамика и да потънеш в мига и атмосферата, която обособеното за това пространство ти предлага с цел да спреш да мислиш, да разшириш кръгозора способностите си, да погалиш сетивата си и да се почувстваш обикновен, малък, нищожен и щастлив човек, приятно изненадан от факта, че е жив.

Не се бях замисляла много по тези въпроси, но мисля, че човек има душа преди раждането и свобода с раждането си.

Тази душа много хора не я чуват в градския шум. Както се пееше в една песен на Милена („Истина“): „някой ден сърцето ще поиска ей това, което ти си му отнемъл без дори да си разбрал….някой ден сърцето ще те съди за това, че много си го лъгал…“ така и душата си иска своето. Някои хора дори тялото си не чуват в наши дни и дори да признават, че всички сме реално погледнато животни, града е притъпил инстинктите им (за оцеляване, размножаване, разпознаване на миризмите и т.н.) всички в града сме разглезени и сме част от „цивилизованата“ матрица. Душата, обаче просто се помещава в тялото, свободна е и има умение да се свързва с други души. Тя също иска да се развива, да се учи, да пътува, да израства и има необходимост да си почива и ако човек не се грижи за нея накрая и нея няма да чува. За това всеки човек в различен период от живота си може да намери метод, чрез който да си се свързва с нея на спокойствие – чрез посещаването на галерия, курс по йога, гледане на небосвода от пуста тераса, и какво ли още не. Дори като деца може би сме го знаели по-добре. Покатерваш се на някое дръвче и си правиш къща от стари дъски – поне в моето детство го правихме. Понеже имам много силно обоняние, въпреки че пуша, има дни в които то се изостря още повече. Тогава открих, че мога с часове да мириша различни парфюми, и то много повече от 3, да запомням миризми, да си спомням миризми от много отдавна и да анализирам част от съставките и си създадох практика да обикалям по парфюмериите „безцелно“ , което също ме откъсваше от времето. Така открих, че бавачката ми, която периодично ме е гледала, когато бях на около 3 годинки е използвала „Gucci – Rush“ (червената правоъгълна бутилка, не е мой тип миризма). Така открих и един дядо, който понякога обичаше да сяда сам в сладкарницата до нас, да си поръча торта и да чете нещо. Разбрах защо някои хора обичат да ходят на ароматерапия и/или рейки и т.н. Наричам всичко това „urban escaping“ , защото повечето хора, които изпитват необходимост от такива практики и живеят в града могат да си позволят броени часове за такива дейности. Обратното е популярното движение „slow living“ което предполага тотално различен начин на живот.

Качеството на подобни практики се усеща подобно на качеството на съня. Наистина темата за сънищата е също много дълга и не ми се задълбава в нея, но всички знаем, че дори по-малкото дълбок (алфа) сън ни възстановява по-добре от по-продължителния, но неспокоен сън. Къде отиват душите ни докато спим? Къде отиват душите ни когато умрем? Това са все въпроси, на които дори на специалисти им е трудно да отговорят. Аз предполагам, че душите ни са свободни в сънищата си, преработват недовършените ни мисли, чувства, страхове и мечти, възможно е дори да осъществят контакт и да се „отделят“ от тялото. Според мен това е най-лесният начин за контакт с личното и общото „неосъзнато“ (по Юнг подсъзнанието, според идеите ми за енергийна свързаност нещо като контакта между хората и свещеното им дърво на душите във филма „Аватар“ като илюстрация на идеята). Предполагам и че след смъртта също отиват някъде, тъй като иначе не бихме знаели, че някога въобще сме живяли. Затова ме плашат хлебарките – не би трябвало да съществуват безсмъртни тела. С годините осъзнах колко полезно е човек да взима решения на база на момента на смъртта си и/или на тази на близък или познат. Нещо от сорта на…както всички се раждаме и умираме голи, така и част от решенията ни, които са трудни или неразбираеми за някой, който би ни посъветвал, могат да бъдат взети, като ги оценим на база на смъртта.

Споменах и понятието „escape artist“ – то идва по-скоро от другаде и е познато сред илюзионистите. Въпросните артисти могат да излизат от пространства или ситуации за отрицателно време, нпр. от тесни кутии, застрашаващи живота ситуации и т.н., но смятам, че всички всъщност го можем и имаме нужда от това знание, защото душата ни се стреми към свобода, познание и развитие. Затова силно съм оценявала моментите, в които в някоя почивка някой не ме е питал къде съм била, а просто е усетил, че мозъка ми прегрява и работата ще бъде продължена след „временно бягство“. Затова и веднъж, когато без да искат ме заключиха на терасата разбрах, че както когато имаш къс срок за изпълнение на някоя задача или те притискат до стената за нещо друго, така и за 10 минути можеш да измислиш всички възможни варианти за излизане от другаде от въпросната ситуация. Много неприятна ситуация беше и остана един от уроците ми за цял живот….случайно или нарочно. Въпреки че не приложих нито един от вариантите тогава разбрах, че всички носим потенциала в себе си. Друг е въпроса, че аз силно ценя личната си свобода, затова ценя и тази на другите, но не всички са такива….а смятам, че би било прекрасно да го осъзнаваме и да сме. Защото всеки душа носи, друг е въпроса доколко я пази и го осъзнава, как се грижи за нея и я развива, намира ли сродни души или не и как и дава почивка

Всички…Ами…биха могли за момент да избягат от реалността си…“urban escaping“, колкото и както душата и въображението им се разгърнат.,специално пред някоя картина или друго произведение на изкуството, в което някой, някога е вложил каквато и да била (но със сигурност смела) частица от себе си.

Total Page Visits: 1600 - Today Page Visits: 1

24 thoughts on “Urban escaping

  1. Стоян says:

    Поздравления! Интересен, елегантен и искрен подход! И доста концентриран този път. Трябва по-често да си даваме възможност да „избягаме“ към себе си. Възходящата спирала, по която си поела вече те води към следващото, по-високо ниво 😉

    Отговор
    1. Munchmelou says:

      Благодаря. Надявам се свободният текст също да е разбираем, въпреки че не е подкрепен от други източници. Подходът „искрено и лично“ наистина не е лесен…

      Отговор
  2. watch says:

    Awesome post. I am a regular visitor of your website and appreciate you taking the time to maintain the nice site. I will be a frequent visitor for a really long time. Vanya Gannon Legge

    Отговор
    1. Munchmelou says:

      Thank you. I will keep developing it, sometimes quicker, sometimes slower, but I am pleased that you find it consistent!
      I hope to see you again reading and commenting 🙂

      Отговор
  3. torrent says:

    Howdy! This post could not be written any better! Looking through this post reminds me of my previous roommate! He constantly kept talking about this. I will send Leontine Billie Schargel

    Отговор
    1. Munchmelou says:

      I am pleased. Send link to my website to your roommate, if you are still in touch. I will be glad if you continue reading and commenting too 🙂

      Отговор
  4. movies says:

    I not to mention my friends appeared to be examining the great information and facts on your web site and then then developed a horrible feeling I had not expressed respect to the blog owner for them. All the women are already for that reason glad to learn all of them and have now definitely been using these things. Thanks for really being simply thoughtful and for selecting such essential tips most people are really eager to be aware of. Our own honest regret for not expressing gratitude to sooner. Daveta Rhys McCormac

    Отговор
  5. turkce says:

    I am not sure the place you are getting your info, however good topic. I must spend a while studying more or figuring out more. Thanks for great info I used to be on the lookout for this information for my mission. Merrielle Jonathon Rhu

    Отговор
  6. online says:

    I just could not go away your site prior to suggesting that I extremely loved the usual information an individual supply in your guests? Is gonna be back frequently to investigate cross-check new posts Ranee Odo Dhar

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *