… ще го напишем : . На хартия …

Spread the love

…Като големите момчета…

…понеже иначе от 16 годишна само си мълча…

Само преди ден щях да си изкажа мението, по история започнала много преди да започна този блог и още по-отдавна от каузата, която ви посвещавам…

Обаче живота всеки ден ме изненадва, и то за съжаление, никак не приятно…днес се сблъсках освен с ежедневните неудачи, с факта, че пръста ми замалко можеше да бъде счупен, а телефона ми (освен, че отдавна е хакнат, изключва си звука сам, и отдавна щях да съм програмист, ако го бях обслужила като всичката претенциозна техника наоколо щеше да ми пуска още „решения“ на чижди проблеми, обаче „той“ реши да се самоизключи с достаъчно батерия или някой друг реши да го изключи?…).

Затова, ще разкажа една история по-стара от 6 години днес, но само на картинки…, понеже въображението и човешкия контакт, това ни движи напред…колкото и спънато танго да е това на моменти….

Не, не те моля да пестиш хартия, моля те да посадиш дръвче…

…и не, братле, не те моля да съдиш, а да разбереш, че всички има как да сме добре…

…, моля, да ме извините…. за грубия и хаплив език, но дипломацията не ми се отдава, …

…аз бях момичето, което нарочно прави пакости в час по Български, за да пише още есета допълнително…

…бях, за добро или лошо още съм….

…но живота (въпреки, че се оказа същия като в гимназията, с малко или много разлики и паричните обороти), си остана все същата пътека на Мърфи, и всички я вървим заедно, обаче, тук вече аз искам да питам нещо, кога изпуснахте момента, когато на пътя сме едно? (дълга, но важна тема е и това, комплексите (които всеки си има) си имат други места…“брато“, няма да ти порасне, ако пречукаш колоездач по алеите, които са строени от някой, който никога не е минавак по тях, а камо ли колело да кара…..) ….

…преди 6 години, почти, не можехме нищо да си купим с 2 лв, сега вече почти не можем с 5, стойността на монетата сигурно ще е по-голяма, отколкото да пазим подобна банкнота като реликва, но стига работата да върви, за мен основния въпрос е друг…

…къде отиде човечността?

Все нещо грешно ли казвам с неудачите, които искам да спестя на идното поколение или все нещо грешно питам, че да ме баннат за реалностите, на света в който живеем?

А реалността е, че даже в тоалентната не си сам.

И какво, тогава, аз трябва да снимам лайв-стийм от тоалетна и да забогатея бързо или да питам….не ви ли омръзна да не схващате, че истината ще си намери пътя….

…да, можете да ме баннете за шеговит пост….да можете да ми хакнете телефона…да, можете да ми гледате сеира на приоритетите, обаче бележката ми за „добро утро“ е по скъпа от миилон на хартийка, и това ще се дължи единствено и само на факта, че смятам, че просперитет ще има, само ако има общество….

…въпреки че, очевидно разпределят и продължават да разпреде;ят държавата като на сантасе в селска кръчма ( и тук обидата не е нито към картите, нито към селото…селянин попринцип е похвала, особенно Провансалски, с нивите, лозята, къщата…но не, ние нищо не произвеждаме и докато некролозите са повече от хората по селата ни, София бъка от недоволни простаци (това е точната дума)….)….

…guess what? …“брато“, опитвам се да бъда дама, обче видиш ли ме да се изплюя някъде или си вися като продадена, или очаквам момента, където върху мен ще бъде упраженен най-новия моедерен спорт: бутане в празен градски транспорт, ще изпсувам на едно неше село, където с в БДЖ (Боже, доведи ме жив), може да си оставиш хакнатия и проследен „смартфон“, но Боже е трънал да се шегува с нас, …а аз искам всички да сме добре….

…и продължавам да се чудя, защо се върнах у нас, ами у нас е само за навън…

…може би все пак си мислех, че ще има бъдещо поколение, което да мисли, да твори, да се забавлява и да си гради живота по собствените усмотрения, но за жалост нито цензурата в ефир, нито хакнатия ми телефон, нито малкото останали журналисти мислят така….

…е как да не му врътна една тираджийска тогава на „смартфона“, да кажа че без него сме могли и без него ще можем (все още има олд-скул хора с хартия, визитки, друг тип телекомуникации, пощи, адреси, часовници…и даже без часпвници…будилници и радио)…

…направо все еднo ни ползваха…или продължават, обаче ще трябва или да ни консервират мозъците или да ги пръснат….

…за дистанционно?

Ако трябваше да се родя, за да съм контролирана, щях да се родя дистанционно,…

… обаче живота е безценен дар, живота „е само един миг“, живота е момента, в който преди да се появиш гол и да изчезнеш гол, може да се порадваш, да дадеш от себе си, това, което евентуално, някой би оценил и да взмеш това, което ти е нужно… Смело и безотговорно (ако евентуално по-скоро не си по взимането), аз ще продължа да мечтая….

…и дано с моите мечти и усилия съм помогнала поне на един човек (днес), поне нека някой види освен хоризонтите и звездите…

….понеже аз мога да си изхвъля вечерята по фасадата на тези, които ни лъжат, крадат и подтискат твърде много години, но те не могат да намерят, това, което ние, хората (просто хора…с всичките им предимства и недостатъци над Делфините) имаме като жилка…..

…а ние, като жилка (Българските хота) имаме нрав, с който можем да завладеем света (и има много доказателства, но това е много дълга и друга тема)….



…и имаме природа, Боже, след всички простотии по „туризма“ и бедствията, имаме природа все още даже….!

…аз, че съм луда знам, обаче как да не го посадиш това дръвче?….

…как да не го посадиш, че утре като напишеш любовно писмо на лист да знаеш, че стойността му е повече от милион…понеже не ти е било първо на андроида, първо ти е било в главата, и на листче от дръвчетоти ти и с твоя реколта….

….у нас е само за навън…нали…обаче на мен, каквото ми се щеше за нас и за всички в страната ще бъде подслушано, гледано, хакнато, докато аз искам да дам поне малко…или не беше СкандаУ…?

Пожелавам ви най-вече щастие, без него прогреса се превръща в регрес, без него в упорити се превръщаме в психопати, без него губим основата на съществуването, камо ли на живота….и дори и живота да ни заведе далеч, пожелавам на всички да помнят корена си, понеже дори вече да го няма, креативността и устоите продължават от него.

Total Page Visits: 430 - Today Page Visits: 1

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *