„Много са идвали в съня ми“

Spread the love

Разказ 21.


„Госпожица Чертичка беше на 28 и работеше в продуцентска фирма. Видя се с приятелката си в реалния свят по друг повод и разбира се не ходиха на кино. Тя не знаеше какво да й каже и какво да премълчи, но получи комплимент, който и тя самата бе правила. „Ти си човек“ беше този който бе направила, по-скоро подобен („в теб има нещо човешко“), а този, който получи бе „Ти си човек, след като все още сънуваш“. Беше забравила много от сънищата си, включително един, в който, неин приятел, когото никога не бе смятала за тежък, лежи върху нея, върху скоро придобити травми и я притиска толкова силно, че тя се задушава на сън. Онази сутрин се събуди с вдишване от падналата тежест достатъчно да преплува океани.
Все едно той приятелят й, вдигайки се от гърба й, в сънят й, отне гравитацията, която тя все бореше. Днес Госпожица Чертичка смята всички свои сънища за прекрасни, защото в подсъзнанието й няма бариери, дори когато се опитва да създава такива, но не е сигурна дали някой би прочел каквато и да било нейна книга. Радва се на блога си и постигнатото до момента, продължава проучванията по темите, които я вълнуват и моли лицата, с които имат прилика с героите в писанията й, сънищата й, дори ако приемат това твърде лично, независимо дали са имали споделени сънища или не да не й се сърдят…много. Пожелавам на всички никога да не забравят никоя част от себе си – нито детето, нито възрастния, нито глупака, нито умника, нито духа, нито тялото, нито разума и да съхранят въображението си във всички *** Госпожица Чертичка продължи често да сънува и неща свързани с реалността, и тези с мечтите и страховете й, и банални неща, но реши, че последните й най-ярки сънища няма да станат част от тази поредица разкази. Малко преди последния (актуален) такъв беше станала в просъница посред нощ. Няколко дена по-късно в ръкописа си намери рецензия с грозен почерк, очевидно от нея към самата нея, въпреки че случилото се беше меко казано странно. Послеписът беше:
P.S. Мило, никого не го е*е за тази част от приказката, но колкото и да заспиваме, ще се вдигаме оттам!
Госпожица Чертичка беше в потрес, понеже към нея никой не се обръщаше така, тя говореше единствено на сестра си на „мило“, а по някакво странно съвпадение видя изречението точно в Деня на будителите, като дни наред преди това написва, къса, сменя и се опитваше да оформи посвещението.
Все пак тя стигна до заключението, че това е класическото за нея цинично его или свръхего, което я поставяше пред поредното „да бъдеш или да не бъдеш“ предизвикателство. Но госпожица Чертичка имаше и идеи за филми по част от прочетените през годините книги, беше фен на Юнг, вярваше че (личното и/или колективното) подсъзнание може всичко, затова все пак набра този текст.“

Пожелавам ви любови по-силни от гравитацията. Пожелавам ви ако не сте ги изпитвали, да изпитате или изпитвате такава любов, защото вършейки дори елементарни действия през призмата на такова усещане променяте света около себе си.

Total Page Visits: 7729 - Today Page Visits: 6

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *