Разказ 19.
„Госпожица Чертичка беше на 28 и в ранната есен я бяха одобрили от няколко места за нова работа. Беше изправен пред дилема между две от тях – рецепциониста в продуцентска къща или продавач-консултант на вино в друга верига. Продължаваше да тренира и в двете зали, въпреки че можеше поне това да избегне. Заспа с дилема в главата, която мислеше да реши отивайки на лунапарк, но така и не отиде. Госпожица Чертичка засънува, че има магазин за обувки, чиято витрина приличаше на щанд за 13 перли от някой мол, но по средата на Софияленд. Тя не разбра защо две момчета от залата, в която доскоро работеше (едното от които и беше казало, че си пада по нея и едно друго, по което тя тайно си падаше, но беше неловко нещо да се случи между тях, особено след един от разговорите й с негов приятел) бяха там. На нея обстановката й харесваше и се радваше, че и те очевидно се радват за нея. Но освен да ги запознае с гамата обувки, които те не планираха да купят, тя нямаше много какво да ги почерпи на този етап, нито много новини, с които да им се похвали.
Когато работното време приключи госпожица Чертичка заключи щанда и касата и тримата отидоха на различни „увеличителни влакчета“ из Софияленд. Госпожица Чертичка се качи на кулата, която още работеше и на нещо като трамплин, който те изстрелва в небето. Тя летеше след това.
Като дете толкова често сънуваше, че лети, че в един момент започна да скача с чадъра от ниски височини, с надеждата да се задържи във въздуха.
Тази й мечта с годините остана и изби във всякакви постъпки. Госпожица Чертичка се събуди без дилема. Беше взела решение.“
Пожелавам ви винаги да имате здравия инстинкт да взимате малки и големи обмислени и недообмислени решения, защото някой ден, когато погледнете назад може да се окаже, че едно не толкова глобално решение е създало лавина от събития.
В тази връзка искам да благодаря на братя Халваджиян и екипът им , защото за краткото време в което работихме заедно, точно тогава, пред очите им, в моментите, в които нямаше работа се появи на бял свят завършения ръкопис на „Много са идвали в съня ми“, който в последствие не изхвърлих като всички останали ръкописи и дневници, а сега достига до вас, въпреки че не е издаден на хартия.
