
Разказ 7.

„Госпожица Чертичка беше на 25, тайно влюбена в много по млад колега, с когото знаеше, че нищо няма да се случи. Наскоро и бяха предлагали брак, който тя отказа (не за първи и последен път), след което пуснаха обява от нейно име, с нейния телефон, че чисти апартаменти срещу заплащане. Друг, по-възрастен нов колега пък беше влюбен в нея, но поведението му беше абсурдно, а малко преди да го уволнят по друга причина, граничеше със сексуален тормоз. След като успя да се свърже с администраторите на известния сайт за обяви и да обясни объркването и да свалят обявата и телефона й оттам тя спа спокойно. Беше блокирала и човека, който я пусна. Сънува блусарска песен с интересен текст и доста контрабас в нея, която не приличаше на нищо, което беше чувала досега. Целя ден след това я търси, но такава песен нямаше. По-късно разбра, че „Йелоу събмърин“ също е песен, появила се на сън. Месеци по-късно, когато не работеше в тази фирма, колегата и отказа кафе. Песента още не е записана.“

Пожелавам ви всички ваши действия да са продиктувани от любов…понеже животът е само един миг, и дори любовта ви да е невъзможна, неосъществена, забранена или попреминала пак е най-добрия двигател, който е на един косъм разлика от омразата (по лесно обясними причини за oбичащите/обичалите). Пожелавам ви споделена, въпрека статистиката (която сочи за огромнат успеваемост на бракоразвоздата и клюкарската индустрия). Пожелавам ви, понеже живота ви от там е започнал, да схаванете, че от любов сте направени и за това сте красиви (има такова поверие, подобно на суеверие, но май по-скоро народна мисъл, че красивите деца са правени с любов), а когато грешно скроения ни свят да се опита да ви пречупи трябва да чуете нея във вас, понеже линията между омразата и любовта е тънка, и инструмента, с който могат да ви превърнат в поредния психопат, който може да натръшка хора като животни във войната, които НЕ са си избрали е незабележима…Пожелавам ви инстинкта ви накъде да я продължите, да е продиктуван винаги от любов, каквато и да е – за тези, които разбирате, съжалявам, но дори да е невъзможна, неосъществена, забранена или попреминала може да я превърнете в томове чиклит, пикантна литература, драма или реалистична проза, но ще сте я усетили, с всичките и позитиви и негативи за вас и обществото, а не срещу него. Пожелавам ви след като всички сме луди в този свят, вие да сте луди от любов (по възможност споделена).;)