Разказ 3.
„Госпожица Чертичка беше на 8. Спеше в една стая със сестра си. Спеше в една стая със сестра си и винаги се притесняваше, че старата нощна лампа с абажур от прежда ще падне през нощта на главите им, защото рафтът на стената, на който стоеше, беше леко наклонен. Прабаба й беше починала. Тя я помнеше учудващо ясно, въпреки че я беше виждала рядко в селската къща. Сестра й може би не я помнеше. Заспа трудно тази нощ и в съня си прабаба й се появи от скрина зад вратата, за да си поговорят за сбогуване. Пренесоха се отново на двора при зайците, кокошките и чешмата. Госпожица Чертичка се събуди в собствените си сълзи. Реши да иде тихомълком до банята да си измие лицето, но на стената срещу банята видя огромна черна хлебарка, хлебарка с размерите на кайсия и се разкрещя, наложи й се да я убие и разбуди родителите си. Оттогава се страхува от хлебарки.“
Пожелавам ви да не се сблъскавте със смъртта по всички начини, които би ви било тудно да я приемете ( на близки, потенциална на близки или какъвто ви е проблема с натуралния и феномен), както и с хлебарки (понеже те са практически безмъртни – не ги мори дори радиация, само мравки, солидно смазване и големия студ, който обаче само ги гони…). Позитивна и красива есен ви желая!