„Човекът е мерило за всичко“ или поне така са установили преди няколко века с напредването на науката и изкуството, а в днешния дигитализиран свят все по-често забравяме този факт и ставаме роби на създадените от нас технологични иновации и се чудим от къде се появяват нови болести и природни катаклизми. Учила съм анатомия в училище и гимназията на базово ниво, както и художествена на академично ниво и в класическият случай, разстоянието от китката до лакътя на човек, примерно, се равнява на дължината на стъпалото и надлъжния разрез на главата му, малко или много. Това е от метрична гледна точка обяснение на този израз, но човек е и мерило на времето, понеже в организма му протичат милиони биологични процеси. Човекът би трябвало да е мерило и на времето по друг начин …на времето, в което живеем. Но това е друга тема, по която не смятам да давам мнение в тази статия и как на локално и глобално ниво нещата биха се развивали в коренно други насоки при такава постановка, както и кое е мерилото сега, кой мери и кой и как би трябвало да мери. В тази статия ще поговорим за биологичните ритми в човешкото тяло, за това как всеки наш орган е мерило на времето, без значение осъзнаваме ли го или не.
„Какво са циркадните ритми?
Циркадните ритми са естествени, повторяеми, вътрешни процеси, които се случват в организма ни в рамките на 24-часов цикъл (едно денонощие). Те са част от вътрешния часовник на тялото, който регулира/определя времето, в което да се случват основни функции и процеси в организма според частта на деня (например кога да се поправят увреди по тъканите, кога да се освобождават определени хормони и т.н.) – това гарантира, че тялото ни ще прави каквото трябва когато трябва и какво се очаква след това. Часовникът ни не е точно 24-часов, а ОКОЛО 24-часов.
Всички живи същества имат циркадни ритми включително растенията, гъбичките, бактериите и дори бактериите в червата ни функционират според такива. Въпреки че са вътрешни, тези ритми биват нагласени/сверени най-вече през светлината/тъмнината и затова са свързани с деня и нощта.
Централен часовник:
Биват контролирани от циркаден часовник (супрахиазматичното ядро – група неврони в хипоталамуса ни). Други променливи като температура, тренировки, социални дейности, хранене и медикаменти могат да влияят на циркадния часовник, но светлината има най-мощно влияние върху циркадните ритми (няколко хиляди пъти по-силно). Циркадните ритми от своя страна влияят на сънят, телесната ни температура, хормоните, апетита ни и други телесни функции – помагат на тялото ни да предвижда/очаква кога е време за почивка, търсене на храна/работа, хранене, намиране на сигурно място (убежище) за през нощта. Свързани са с 24-часовите цикли на ден и нощ и се влияят се най-много от светлината, защото животът на земята е еволюирал при въртенето на планетата ни около слънцето и периодичната смяна на слънце/ден/топлина и нощ/тъмнина/студ. Тази променяща се ежечасово среда е упражнявала огромно напрежение върху живите организми да оформят механизъм за синхронизиране/нагласяване (timing) на активността си според частта на деня.
Циркадните ритми в тялото са регулирани от циркадния часовник, който в различните части на деня праща сигнали за регулиране на различните системи на тялото и кога да се извършват или да не се извършват определени телесни функции. Светлината го контролира и рестартира, защото със смяната на сезоните се измества съотношението на деня/изгрева и нощта/залезът и часовете им и трябва да се адаптираме към това. Циркадните ритми са следствие от биологичните часовници, но не всички биологични часовници са циркадни.
Първоначално когато се родят бебетата нямат циркаден ритъм, въпреки че имат часовници – те още не са синхронизирани заедно. След 2-3 месеца започват да имат някакъв цикъл/ритъм, но още не е свързан със светлина/тъмнина. Между 4-тия и -6-тия месец обикновено се стига до там.
Тези ритми могат да се отнасят до всеки биологичен процес, в чието проявление има вътрешна 24-часова флуктуация, но най-често се ползват в контекста на съня (циклите на будност и сън), но могат да се отнасят и до всякакви вътрешни процеси.
Когато циркадните ритми са правилно подравнени и редовни (няма постоянни ежедневни промени в тях) – те водят до по-добро функциониране на организма и сън, докато ако не са – до дисфункции на тялото, тъй като засягат всички системи и функции на организма. Важни са за метаболизма и регулацията на теглото през регулацията на кръвната захар и холестерола.
Повлияват психичното здраве и нарушението им увеличава риска от депресия, биполярно афективно разстройство, както и деменция. Освен това повлияват имунната система, както и процесите на поправяне на ДНК увредите свързани с предотвратяването на ракови образувания.
Циркадните цикли дори могат да влияят на ефективността на противоракови медикаменти.
Когато циркадните ритми са нарушени – вътрешните системи на организма ни не функционират както трябва (оптимално). Фунцкионирането на организма ни бива нарушено и отделните органи и системи не знаят кога е ден, кога е нощ, кога трябва да храносмиламе, кога да спим, кога да сме будни/бодри и готови за работа/активност и кога е време за почивка.
Все едно в дадена фабрика никой да не знае кога му е работното време и всеки да работи в произволни графици, при което цялото производство спира, защото след като един работник е готов с неговата работа – другият го няма да поеме от там нататък. Схващате проблемът.
Часовникови клетки в тялото:
Освен главния циркаден часовник, то почти всеки наш орган има вътрешен часовник, който донякъде е синхронизиран с главния и помага на органа да очаква/предвижда кога е необходимо да бъде активен и се изисква пиково представяне от него и кога е време за почивката и възстановяването му – например кога да разграждаме хранителни вещества, да произвеждаме или поправяме тъкани и т.н. Обаче освен че органите имат собствен часовник синхронизиран с главния, то те реагират на храна – тоест храненето ни (кога ядем) влияе на активността на органа и на часовника му. Затова не по-малко важно от това какво ядем е и кога ядем. Например светлината има много малко влияние върху часовника на черния дроб, а основно това се задава от храната – кога ядем казва на часовника му кога да активира определени гени (над 3000 гена повечето свързани с метаболизма) и кога да ги изключва.
При животни, които нямат часовник по някаква причина (мутации или липса на гени) или имат объркан часовник, то режимът им става произволен и метаболизмът им се изменя по странен начин, което води до метаболитни дефекти, заболявания, наднормено тегло, диабет, сърдечносъдови заболявания и прочие неприятни ефекти. Тези ефекти са сходни с ефектите при хората от постоянната работа на смени, които се въртят (нощни с дневни), както и с удълженият прозорец на хранене – консумация на калории повече от 11-12 часа на денонощие – нещо което повече хора правят например кафе в 7 сутринта и вечеря в 9 вечерта прави 14 часа консумация на калории тоест метаболитна активност на черния дроб и това се оказва доста вредно.
Накратко когато тези часовници не работят както трябва, то метаболизмът ни се забатачва – като задръстване и това е стрес за клетките и тялото и увеличава рисковете за повечето от най-смъртоносните заболявания на нашето време.
С възрастта или лошото здраве циркадния ни ритъм отслабва и се чувстваме по заспали през деня, но не ни се спи през нощта (по-будни сме тогава). Можем до-голяма степен да модулираме циркадния ритъм чрез светлината, защото основно тя синхронизира циркадния ни часовник – така мозъкът ни „разбира“ дали е ден или нощ (според това дали има светлина или не, тъй като в исторически план до преди 100-тина година слънцето е било единствения източник на светлина… а светлината от огънят или свещите не влияе особено върху рецепторите за светлина поради различната дължина на вълната на светлината, така че те не се броят в този контекст). В модерността с наличието на изкуствена светлина това до известна степен прецаква работата на циркадния часовник и създава множество проблеми за функционирането на организма ни, тъй като около 15% от гените ни в тялото са регулирани (включвани или изключвани) от циркадните ритми, а половината от тези 15% са свързани с метаболизъм. Но традиционно:
През деня при излагане на светлина супрахиазматичното ядро получава информация за това и изпраща сигнали, които водят до повишаване на будността и активността.
С намаляването на светлината (при смрачаване) – той активира производството и освобождаването на мелатонин (хормон, който води до сън) и се грижи за това да останем заспали през нощта. По този начин циркадния ритъм подравнява нашия сън с нощта, а будността с деня и създава стабилен цикъл, който ни позволява да се възстановяваме през нощта, за да можем да сме активни през деня.
При нарушени циркадни ритми (при пътувания и смяна на часови зони, смяна на режима поради работа на смени, при нарушения на съня, смяна на сезоните и т.н.) може да бъде нарушена сигнализацията на циркадния часовник и човек може да има проблеми със съня – трудности в заспиването, събуждания и невъзможност за повторно заспиване, плитък и фрагментиран сън и прочие, всяко от които води до влошен сън с по-ниско качество, което пък увеличава рисковете от телесни болести и психични проблеми, а освен това ни кара да се чувстваме без енергия, изтощени, уморяваме се по-бързо и сме повече като „парцал“. Повече за това може да прочетете в статията Сън, телесно и психично здраве.
Поддържане на здравословни циркадни ритми:
За поддържане на здравословни циркадни ритми (освен ако не работим на смени – тогава има особености) е важно да се:
– излагаме на достатъчно светлина през деня особено сутрин след ставане;
– спазваме едни и същи или близки обичайни часове на лягане и ставане;
– да спортуваме/да се движим/да сме активни през деня;
– да избягваме кофеин и други стимуланти (особено през втората половина на деня);
– да избягваме изкуствена светлина (особено ярката) вечер преди лягане, тъй като потиска освобождаването на мелатонин, който е хормон на съня и дава сигнал на тялото за сън;
– ако използвате дрямки да са кратки (до 90 минути или дори по-малко) и да не са в късния следобед (след 16:00).
Можем да променяме циркадните си ритми (при смяна на режима от дневен на нощен или обратното или при пътуване между часови зони), но изисква време – да се нагласят по нов начин като общото правило е, че това отнема по 1 ден за часова зона, но може да бъде и по-малко и повече според индивидуалната чувствителност и дали човекът извършва най-добрите практики в тази посока.„
Из: https://danielchutrov.com/%D1%81%D1%8A%D0%BD-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82-%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B5/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D0%B0-%D1%86%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BC%D0%B8/
„Активност по часове на 12-те основни меридиана и съответните им органи и системи в човешкото тяло
Часът на започване на болката информира за причината за проявата ѝ. Почувстваме ли се зле преди обяд, ще знаем, че ни очакват проблеми със сърцето и т.н. Най-ценен е този часовник за бебетата, защото те не могат да ни кажат къде ги боли. Здравето и болестта си имат свой ритъм. В древността са диагностицирали болките в тялото по биологичния часовник. Функциите на организма действат по биологичния си часовник не само в рамките на 24-часовия ритъм (цикъл), но също така и по време на годишните и лунни фази.
Един от най-важните биоритми е денонощният (ЦИРКАДНИЯ). Например, знаем, че трябва да спим, но кога е най-добре да става това? Съвременните изследователите са доказали, че най-благоприятното време за това е между 21-22 ч., тъй като след 22-23 ч. става един от физиологическите спадове на организма и след това време е много трудно и следователно, вредно и изтощително (с по-голям разход на енергия) – тогава се подготвя за „тежка“ работа очистващият организма орган – черният дроб.
Установено е, че чернодробните колики често безпокоят около 1 ч. в полунощ, тъй като съответстват на повишена активност на жлъчния мехур. От практиката е известно, че астматиците имат пристъпи особено между 3 ч. и 5 ч. сутрин.
Всеки човек трябва да знае за благоприятните и неблагоприятните за него периоди, за да може при случай да ги предотврати. Трябва да се вслушваме в своя организъм в трудните часове на денонощието. За пример, максималната вероятност за инфаркт е около 9 ч., 17-18 ч. и 2 ч. през нощта. Затова сърдечноболните трябва да започват работа след 9 ч., а да приключват не по-късно от 17 ч.
Организмът не обича угнетяването и нарушенията на денонощния цикъл. Режимната ритмичност е присъща на Природата, а нашата задача е да живеем в съюз с нея!
Между 19 ч и 21 ч. стомахът е в най-слабата си фаза. Храната, поета късно вечер, почти не се преработва и сутрин човек няма апетит, ако преди да си легне, е прекалил с хапването. Поради тази причина се препоръчва след 19 ч. да се приема само лека храна. Иначе в храносмилателната система се стига до гниене и ферментация, особено ако сме яли трудносмилаема сурова растителна храна.
След 19 ч. кръвното налягане и пулсът намаляват. Сега е добре да се пият антибиотици и противоалергични препарати. От 19 до 21 ч. е фазата за отпускане и почивка на основните органи. Смущенията в кръвообращението може да се проявят в този момент като депресии.
19 ч. – органите на тялото се подготвят за вечерен отдих. Спада кръвното налягане, спада и захарта в кръвта, намалява сърдечната дейност.
19-21 ч. – активност на меридиан на перикарда. Максимална активност на бъбреците. Кръвното налягане се повишава, започват болки в главата.
20 ч. – минимално количество на азота в кръвта. В този час теглото ни е максимално, реакциите са удивително чисти.
20-21 ч. – чувство на глад. Нормално психическо състояние. В това време особено се избистря паметта.
Между 21 ч. и 23 ч настъпва периодът на щитовидната жлеза, имаща роля за регулирането на общите телесни функции. Активира имунната система, а храносмилането постепенно преминава към покой. Хормоналните жлези се регенерират. Моментът е особено подходящ за медитация, защото чакрите и центровете на жлезите са особено активни.
21 ч. – рязък спад на работоспособността на органите на кръвообращението. Намалява се работоспособността на сърдечните мускули. Кръвообращението се успокоява и „потъва в сън“. Чревният тракт – също.
21-22 ч. – максимална скорост на утаяване на еритроцитите.
21-23 ч. – активност на меридиана на тройния обгревател. Максимална активност на съдовите системи. Кръвта е пренапълнена с бели кръвни телца. Температурата на тялото се понижава.
22-23 ч. – физиологически спад (пренастройка на организма към нощен цикъл).
Между 23 ч. и 1 ч след полунощ се активира енергийният меридиан на жлъчката. Отделянето на кортизол намалява силно, а тялото се отпуска за почивка. Телесната температура, обмяната на веществата и кръвното налягане намаляват. Кожата се обновява, тъй като между 23 ч. и 1 ч. клетките се делят най-усилено. През тези два часа обикновено се появяват и коликите в жлъчката, ако при нея има някакъв проблем.
23 ч. – начало на съня. Нервите се отпускат, тялото изпитва крещяща нужда от сън. Някои от органите ни отморяват. Една късна вечеря остава необработена в стомаха.
24-1 ч. – пик на лъжлива продуктивност у хората нощен тип, за които е прието да се наричат „сови“ за техния нощен умствен труд. Чувство на глад. Дълбок сън. Сънуване. Само жлъчката и черният дроб функционират и се занимават с шлакоизтласкването.
Между 1 ч и 3 ч. след полунощ организмът се освобождава от отровите. Това е моментът, когато енергиите в тялото се концентрират в черния дроб. Студът се възприема по-осезаемо, а кожата реагира по-слабо на болка. Пациенти с проблеми в черния дроб или с мигрена (често причинена от слаб черен дроб) се събуждат по това време. Способностите на човек да действа на физическо и психическо ниво са най-ниски през тези часове на нощта
До 3 ч. – изграждат се подхранващите вещества в черния дроб. По време на съня се подхранват и клетките на кожата. След евентуално нараняване тъкмо тогава протича зарастването.
1-3 ч. – активност на меридиана на черния дроб, максимална активност на жлъчния мехур. Трудни часове за черния дроб в неговата напрегната дейност – идва голямата „стирка“ – пречистване на тялото, освобождаването от ядовете.
1-4 ч. – налягането на кръвта и честотата на дишането са минимални. Тялото отдъхва, физически сме напълно изтощени, чувствителни към болка.
1-5 ч. – понижение на температурата на тялото. Минимално е количеството на захарта в кръвта. Тялото работи на най-малки обороти, но слухът се обостря и често реагира на шум.
2 ч. – рязко свиване на капилярите на кръвоносните съдове.
Между 3 ч. и 5 ч. след полунощ настъпва максимумът на белия дроб. Отделя се мелатонин, той е особено важен за добрия сън. Кръвното започва леко да се покачва. Хора със сърдечна недостатъчност се будят по това време, тъй като не могат да си поемат нормално дъх. По това време са най-чести пристъпите на астма. Човек усеща леко мръзнене, което е проява на връзката между белите дробове и кожата.
2-5 ч. – минимална физиологична активност (човекът е слаб). Минимална е работоспособността на белите дробове, пулсът и дишането са забавени.
3-5 ч. – максимална активност на меридиан на белите дробове.
3 ч. – най-ниско налягане на кръвта. Започва фазата на събуждането. Организмът постепенно превключва от дълбок покой в действие.
4 ч. – минимален пулс. Мозъкът получава минимално количество кръв. Това е часът, в който най-често умират хората.
4-5 ч. – максимална активност на костния мозък. Налягането е още ниско, мозъкът все още се снабдява с малко количество кръв.
5 ч. – температурата на тялото е минимална. Бъбреците са свободни и нищо не отделят. Кръвоносните съдове бавно се свиват, бронхите се стесняват, което може да доведе до затруднено дишане. Пробуждането от сън е по-бързо.
Между 5 ч и 7 ч. се задейства енергийният меридиан на дебелото черво. Отделя се активно тестостерон, затова и много мъже са с повишено либидо рано сутрин. Към 6 ч. нивото на кортизола започва да се повишава и събужда тялото.
5-6 ч. – чувство на глад. Дори ако ние искаме да спим, тялото ни се пробужда. Налягането се повишава.
5-7 ч. – максимална активност на белите дробове и на меридиана на дебелото черво. Сърцето бие по-бързо.
6-7 ч. – най-голяма скорост на еритроцитите. Имунната защита на тялото е най-голяма.
7 ч. – надбъбрекът произвежда активния хормон адреналин, предизвикващ сърцебиене и повишаване на кръвното налягане. Бавно се задейства и чревният тракт.
Между 7 ч. и 9 ч. се активира и отделителната система. Максимално работи дебелото черво, а се понижава активността на стомаха.
7-9 ч. – максимална активност на дебелото черво и меридиана на стомаха. Снижение на активността на жлъчните продукти и работата на жлъчката.
7 ч. – максимално съдържание на адреналина в кръвта. Повишава се психическата активност, намалява се чувствителността към болка. Кръвното налягане се понижава да минимум. Сърцето работи с пълен капацитет. Стомахът се активизира, за да поеме и преработи закуската. Но точно тогава става слепването на кръвните плочки, което увеличава риска от сърдечен инфаркт (при китайците този риск е до 13 ч.).
8-9 ч. – тялото ни е отдъхнало, черният дроб напълно го е освободил от вредни вещества. В това време е особено вреден алкохолът.
Между 9 ч и 11 ч съпротивителните сили на тялото достигат върховата си форма. Това време е най-подходящо за операции, ваксини и рентген, както и за ускорено лекуване на рани. Към 10 ч. телесната температура стига своя максимум. Между 10 ч. и 11 ч. краткосрочната памет и способността за учене са най-добре, затова периодът е добър за изпити.
9-10 ч. – максимално количество на захар в кръвта.
9-12 ч. – първи пик на повишена работоспособност.
9-11 ч. – максимална жлъчна активност и на меридиана на далак-панкреас.
10 ч. – най-силен и работоспособен човек.
11 ч. – имунната ни защита достига най-ниската си точка. Според китайците далакът принадлежи към защитните органи. Мозъкът по това време е най-активен, т.е. жизнеспособен.
Между 11 ч. и 13 ч. трябва да се избягват силни физически натоварвания, стрес и операции, тъй като тогава сърцето е най-уязвимо. Към 12 ч. способността ни за концентрация пада, а стомахът отделя активно киселина.
11-12 ч. – чувство на глад. Сърцето продължава ритмична дейност.
11-13 ч. – максимална активност на панкреаса и далака, на меридиана на сърцето. Черният дроб отдъхва, в кръвта постъпва не много гликоген. Максимум на броя на червени кръвни телца и количеството на хемоглобина.
12 ч. – максимално възбуждане на биологически активните точки на жлъчните пътища. Максимално чувство на глад.
13 ч. – рязко се снижава работоспособността на органите на кръвообращението. Първият период на активност е преминал, чувство на слабост. Почти всички органи работят с пълна сила, което за сърдечноболните означава натоварване. Постепенно градусът на оборотите намалява и организмът ни се подготвя за следобедна „почивка“.
Между 13 ч. и 15 ч. се препоръчва да се избягва активния спорт. Тогава активен е меридианът на тънките черва. Кръвоснабдяването обслужва предимно храносмилането и преработката на храната. Кръвното налягане и нивото на хормоните са ниски. Намаляло е и възприятието на болката. Активира се отделянето на жлъчна киселина. Тялото е много еластично.
13-15 ч. – активност на меридиана на тънко черво. Минимална физиологическа активност (най-слаб човек). Максимална сърдечна активност.
Между 15 ч. и 17 ч. меридианът на пикочния мехур е активен. Обедният енергиен спад е преодолян. Човек усеща прилив на енергия. Дългосрочната памет е в най-добра форма. Кръвното и кръвообращението достигат своя втори пик за деня. Засилва се отделянето на урина.
15 ч. – организмът напряга всички сили да смели обяда, особено ако той е тежък и обемен.
15-17 ч. – активност на меридиана на пикочния мехур. Максимална активност на тънки черва.
17 ч. – чревният тракт все още е много активен. Постепенно се покачва жизнеността ни. Най-висока пулсова честота и телесна температура.
15-19 ч. – втори подем на трудоспособност. Органните „чувства“ са обострени до краен предел, особено обонянието и вкусът.
16 ч. – максимално количество на азот в кръвта. Нивото на захарта в кръвта се повишава, но след първоначалното оживление настъпва спад.
16-17 ч. – чувство на глад.
16-18 ч. – най-ниско съдържание на хемоглобина в кръвта.
Между 17 ч и 19 ч. е времето на бъбреците и свързаната с тях система в тялото. Обмяната на веществата и виталността се активират. Бъбреците филтрират кръвта усилено. Стомахът отново отделя повече киселина след обедния пик. Много подходящо е в този момент да се приемат билкови чайове. Лечебният ефект ще е по-добър.
17-19 ч. – активност на меридиан на бъбреците.
17 ч. – втори пик на повишена трудоспособност.
17-19 ч. – максимална активност на пикочния мехур. Настъпва много лошо време за алергиците. Психическата стабилност е на нула, повишена нервност.
17-20 ч. – максимална активност на лимфатическите възли и слезката.
18 ч. – максимална температура на тялото. Максимален пулс (брой). Капилярите са разширени. Много адреналин в кръвта. Намалява се усещането за физическа болка.
19 ч. – органите на тялото се подготвят за вечерен отдих. Спада кръвното налягане, спада и захарта в кръвта, намалява сърдечната дейност.
На всеки два часа жизнената сила тече особено интензивно през системата на даден орган. Когато жизненоважната енергия минава безпрепятствено, човек е здрав. Ако по някой меридиан се получи „запушване“, може да се стигне до появата на болка, неразположение, алергии, безсъние или депресия. Възстановяването на енергийния баланс е първа задача на всеки лекар.
Самонаблюдението и профилактиката са залог за добро здраве. Дадената тук информация ще спомогне за ранното откриване на проблемите и своевременна корекция на отклоненията от нормата.
Има предварителна работа по здравето, която човек трябва да се научи да върши сам за себе си и която никой не е в състояние да направи вместо него. Здравното образование започва около пубертета, за да продължи доживотно. Пренебрегването на това лично задължение към нас самите за известно време може да има неблагоприятни последици – понякога трудно поправими и от най-компетентните и добронамерени лекари.
Човек трябва да се научи да мисли сам за собственото си здраве. Той трябва да следи за сигналите, които му праща тялото като разчита посланията на „морзовата азбука“ на тялото. Това изисква определена грамотност и обща култура. Точно в тази насока ни помага този материал.“
Из:https://onlinelifeacademy.com/aktivnost-po-chasove-na-12-te-osnovni-meridiana-i-saotvetnite-im-organi-i-sistemi-v-choveshkoto-tyalo
Надявам се, че чрез тази статия виждате защо е нормално да ви се прияде нещо сладко следобед или, ако се будите регулярно в едни и същи часове посред нощ, кой орган ви подсказва нещо. Не веднъж съм споменавала, че ще умра или от сърдечен удар (от притеснение, когато бързам да не закъснея за някъде) или от недоспиване (минавала съм през периоди на такова по различни причини – период на инсомния или споменатите будения и отделно класически недостиг на време за сън – функционално недоспиване). Възможно е човек да се буди и от определено подтиснати в будно състояние чувство, което в отпуснато (спящо) състояние му изплува от подсъзнанието, но това ще е тема за друга публикация, която очаквайте от мен. Има теории, според които времето не съществува, теории според които всичко се случва едновременно, просто на земята времево-пространствения континуум е изкривен и затова нещата ни се случват едно след друго, но и това е друга тема. А и човешките същества използваме само 2 до 10% от мозъка си все пак, не сме дорасли да възприемаме житието и битието друго яче, не би ли се побъркал всеки от нас ако погледне отвъд стандартната времева линия? И тъй като живеем на земята ви пожелавам в тези объркани времена, работата и свободното ви време да минават неусетно. Всеки, който е имал паник атака знае колко е гадно времето да спре в неприятен, а не в приятен момент. Доказано е, че в САЩ часа на най-много самоубийства е между 17 и 18 часа, масово сред неработещи домакини, след като са свършили всичко по дома, така че пожелавам ви множество хобита също. Лошото е, че когато човек има много интереси пък времето не му стига…но по-добре така. Някой би казал, че времето е пари, аз бих казала, че времето е много повече от пари. Аргументите са прости, като започнем от това на какво колко внимание отделяме, минем през поговорката „кеф цена няма“ и стигнем до факта, че човешкия живот започва и свършва за един миг и е прашинка на фона на вечността, но на него може да се погледне по различни начини – като на дълг, като на чудо или като на безценен дар. А и дори някой да е открил формулата на безсмъртието, не би ли се обезсмислил неговият живот, не би ли искал да го замени за обикновен човешки, преди следващата си реинкарнация и да сподели знанията си? Нека сме здрави и изживеем приятно жалкото си човешко съществуване, понеже освен оцеляването ние сме много повече от биологичен вид с циркадни ритми. Ние сме и емоционални и духовни същества, въпреки че голяма част от населението няма средства и достъп за такова развитие. Пожелавам ви да имате силите да промените към по-добро всичко, което не ви допада в „нашето време“ и мъдростта да приемете, това, което не може да промените – остаряването, гравитацията, 24те часа, с които разполагаме, независимо дали ви се виждат малко или много, природните закони и катаклизмите-подсказки и натуралния ход на времето.
П.П. Също така по темата за времето има много филми, голяма част от които дават доста поле за размисъл, но днес ви препоръчвам три от тях, трейлърите на които може да погледнете от линковете по-долу:
