Малко българска поезия

Spread the love


Всичките ми опити за писане на поезия бяха унищожени по най-бързата процедура – изгорени, изхвърлени и удавени, …очевидно съм прозаична…поне на изразяване с думи. Това, обаче, не ме прави по-малък ценител на поезията.

Днес искам да ви споделя само няколко от любимите ми български стихотворения:

“Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!”

Дамян Дамянов,

из: https://www.goodreads.com/quotes/442860–-

Валери Петров
Хвърчащите хора
 
Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж – ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някакси, и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора,
и изобщо, стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е вярно, че те не са от реалния свят.
Не се срещат на тениса, нямат собствен фиат,
но защо ли тогава нещо тук ни боли
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

Станка Пенчева
Цената на доверието
 
Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

Никола Вапцаров
Прощално
 
На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Из: https://portal12.bg/publikatsii/12-izbrani-stihotvoreniya-ot-bylgarski-poeti.p1774

Две хубави очи

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях –
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! –
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…

П. К. Яворов

Източници:

https://liternet.bg/publish8/piavorov/poezia/dve.htm

Надявам се меланхолията в така или иначе глупавия в световен мащаб период, през който минаваме да не ви е дошла в повече. За в бъдеще по-скоро бих споделила с вас текстове на песни и филми, които са също толкова поетични.

Като дизайнер и художник лично аз бих изразила подобни идеи по-добре визуално, въпреки че винаги съм обичала и да пиша.

Пожелавам ви да сте изживели и видели такива случки и красоти, каквито не може да пресъздадете или да ви очакват. Пожелавам ви да може да ме цитирате за моментите спрели дъха ви, независимо дали става въпрос за събитие, човек, пейзаж или комбинация от тях : „Най-хубавите моменти не могат да бъдат нарисувани, снимани или описани“….почувствайте ги….

Total Page Visits: 376 - Today Page Visits: 1

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *