Зехтин

Spread the love

В този пост ще ви предоставя основно цитати, които обясняват на възможно най-разбираем език ползите от зехтина, който не случайно е наричан течно злато.

Както споменах и в пост-а за сусама, редовното използване на зехтин, освен ако не сте родени в средиземноморска страна, е въпрос на възпитание на вкуса.

Ако досега не сте използвали редовно зехтин, също като със сусама, ще отнеме време докато развиете естествен радар за качеството на този продукт, както и ползито от прилагането му може да не забележите веднага, но след години най-вероятно бихте останали доволни от ефекта на натрупването.

Не е подходящо да ви засипитвам с информация от по-задълбочените ми проучвания по темата, но държа да отбележа най-важното от тях преди да ви цитирам допълнителната информация. Чрез допълнителна информация, до която всички имаме достъп и опит ще се убедите, че не ви подвеждам.

Да започнем с факта, че точката на прегаряне на зехтина е доста по-ниска от тази на други мазнини, така че ако смятате да се възползвате от здравните му качества на максимум ви съветвам да не готвите с него, а да го консумирате в суров вид към салати, сосове, истинско песто (дженовезе и други видове, съдържащи зехтин) и като подправка към храната, като студенопресования екстра върджин би бил най-подходящ. Качеството на подобен продукт може да познаете по-специфичния цвят, острия аромат, леко горчивия и лют вкус. Ако продължавате да се съмнявате в качествата му може да проверите чистотата на продукта като в чист, стъклен съд сипете поне 3 пръста от него и го оставите в хладилник (на температура по-ниска от 4-6 градуса) за 24 часа – ако зехтинът е чист, би трябвало да се сгъсти и втвърди, и да придобие консистенция подобна на тази на желе, тъй като специфични мазнини и, подобно на кравето масло и свинската маст, е твърд при изсудяване.

На пазара се  предлагат и много продукти, които са с по-ниско качество от чистия зехтин – говорим за зехтин от маслинови костили и така наречения зехтин за салати. В първия случай обикновено на етикета е отбелязано, че става въпрос за зехтин от костилки, във втория е възможно да не намерите допълнителна информация за продукта относно концентрацията на зехтин в друга течна мазнина, което поставя въпроса за количеството есенция в продукта. На теория не би трябвало да готвите и с тези продукти, но тъй като ароматът им често си заслужава, а качествата им така или иначе са под въпрос, на практика това е „зехтина“, който си заслужава да „развалите“ с термична обработка.

В 21 век всичко около нас се приготвя или с най-евтините мазнини за широка употреба, които са основно само омега 6, или, в случая с бързото хранене, с още по-вредните палмово масло и маргарин (в сладкарството), които организмът не знае как да усвои, тъй като голяма част от тях са произведени по химичен път или са силно обработени и хидрогенизирани. Това води до резултат, че масовият потребител страда от дисбаланс на мастните киселини в огранизма, с доминация на омега 6 (които в определено количество са полезни) и често с натрупване на лош холестерол и последствията му. Тези състояния в днешно време се лекуват с различни хранителни добавки и лекарства, но най-бавния и сигурен начин за изместване на баланса на мастните киселини в организма остава превантивното или позакъснялото включване на адекватните мазнини в диетата на индивида. Възпитате ли сетивата и вкуса си към консумация на естествени Омега 3, Омега 9 и други полезни мазнини, от растителен и животински произход едва ли ще имате проблеми.

Омега 9 научно доказано отговаря за подпомагането на излекуване на проблеми в комуникацията, полезна е и за женското и за мъжкото здраве. Зехтинът, кокосовото масло и няколко други продукта (от мазнините от растителен произход) са изключително полезни във втория етап на женския цикъл (от 14тия до 28мия ден), тъй като подпомагат производството на прогестерон, следващо естествено след овулация.

Зехтинът на гладно сутрин от векове се използва като лекарство облекчаващо симптомите на язва и за детоксикация на черния дроб в комбинация с лимон и подправки.

Също така, за разлика от полезното рапично масло, маслиновия плод в нашия век все още не е продукт на масово ГМО (което, в случая с рапичното масло масовото производство на ГМО рапица го прави канцерогенно).

Допълнително искам да споделя с вас следното, което други са систематизирали по-четливо от мен:

„Омега 9 есенциални мастни киселини

Омега 9 мастните киселини са група от пет ненаситени мастни киселини. Най-важни за храненето при човека са две от тях:

 Олеинова киселина (ОК / ОА)
 Еруцинова киселина (ЕК / ЕО)

Общото между всичките пет мастни киселини, което ги обособява в група, е двойната въглеродна връзка на позиция ω-9 (омега 9) в молекулярната им структура.

Омега 9 мастните киселини са есенциални само в известна степен. Те могат да бъдат произведени от омега 3 и омега 6 ЕМК.

Когато нивото на омега 3 и омега 6 в организма е ниско, може да се говори за есенциалност на омега 9 ЕМК.

Омега 9 мастните киселини имат високо съдържание на мононенаситени мазнини (70%+), докато омега 3 и омега 6 се причисляват към групата на полиненаситените.

За допълнително пояснение е редно да се отбележи, че омега 3, 6 и 9 мастни киселини спадат в категорията на ненаситените мазнини, за разлика от наситените (месо, млечни продукти и други).

Омега-9 мастни киселини могат да бъдат открити натурално в авокадо,  орехи, кашу, бадеми, лешници, макадамия, шам-фъстък и в растителни масла като:

Зехтин
Рапично
Слънчогледово
Чиа“

„Зехтинът е растителна мазнина, извличана от плодовете на маслиновите дървета (Olea europaea). Тя се използва предимно за готвене, но също и в козметиката и сапуните и е доказано полезна за организма. Според римския природоизследовател Плиний, „Две са течностите, най-полезни за човешкото тяло. Вътрешно – виното, външно – зехтинът. Но този, последният, е повече от необходим“. Дали като лечебно средство, като разхубавител, диетичен или кулинарен деликатес, „златистожълтата течност“ от векове присъства неизменно в бита на хората.

За силната връзка между маслиновото дръвче и неговите плодове с религиозния и светския живот свидетелстват многобройни източници – писмени документи и произведения на изкуството. До наши дни са запазени също и много обичаи – празници на „течното злато“. В Библията в преданието за Ной се споменава, че той изпратил гълъб, за да види дали се е оттекла водата от Потопа, а птицата се върнала, носейки в човката си маслиново клонче. От преданията на различни народи са познати и описания за „далечни страни“, където „растат лози, смокини и маслинови дръвчета“. Маслиновото клонче било символ на мира, а по-късно и на богатството.

По време на Олимпийските игри маслиновото клонче се приемало като знак на победа. В древен Рим зехтинът принадлежал към всекидневната храна. Внасяли го предимно от Испания. Доказателство за размера на този внос е хълмът край град Остия, образуван от парчета на счупени съдове за зехтин.

Хипократ съветвал хората да използват зехтина за лична хигиена. Гърците измислили и първия сапун, смесвайки талк, пепел и няколко капки от жълтото злато. Арабите усъвършенствали технологията, като сварили зехтин и пепел във вода, а през XI век в Марсилия, Генуа и Венеция започнали да произвеждат истински течен сапун; твърдият сапун бил измислен едва през XVIII век. И досега хубавият сапун се прави със зехтин и струва скъпо.

Хипократ, Гален, Плиний и други древни лечители отбелязват необикновените целебни свойства на зехтина, като го наричат вълшебен. Многобройните съвременни изследвания потвърждават полезните качества на зехтина. Сега този чист натурален продукт широко се използва в качеството си на оздравително и хранително средство.

Известно е, че именно заради целебните си свойства зехтинът влиза в състава на 473 медикамента, въведени в регистъра на Гален. В миналото зехтинът е бил смятан за най-доброто средство за масаж. Но първите истински научни работи, свързани със зехтина, започват едва през 1889 г. във Франция. В тях се твърди, че кехлибарената течност намалява отделянето на киселини в стомаха. Половин век по-късно, през 1938 г., в друг научен трактат се съобщава за способността на зехтина да пречиства жлъчния мехур.

Всички тези, както и други целебни свойства на зехтина, са обусловени от неговия състав. Той е непостоянен и зависи от вида на използваните маслини, от годината на реколтата, от региона и от начина на отделяне на маслото.

От Гърция маслината се разпространила по цялото Средиземноморие. Щафетата подхванали финикийците, отнасяйки клонки в Сирия и Палестина. Римските императори разсадили дърветата по територията на империята – цяла Северна Африка се покрила с плантации. След това делото продължили испанските конкистадори. Задължително се предписвало да вземат на борда на кораба маслинови фиданки. По този начин през XVI век маслината пресякла Атлантика и се заселила в Мексико, Перу, Чили и Аржентина.

Течното злато

В древността гърците са мачкали маслините с дървени сандали, също както гроздето за вино, след това ги заливали с топла вода, а маслото, което изплувало, изгребвали ръчно. И до днес този метод се практикува в Алжир. В Корсика маслините се изсипвали в чувал, тъпчели ги, а маслото изсипвали в корито. Първите маслопреси са изобразени в египетските фрески – отначало те били привеждани в движение ръчно, после включили животните – коне, магарета, камили. Такива машинки използвали в Сирия, Рим, в Северна Африка. Технологията за производството на зехтин обаче не се е променила през вековете, като в последниете години разликата е, че освен добит по абсолютно механизиран и автоматизиран начин, полученият продукт се пречиства в центрофуга и се филтрира.

За вкуса и цвета на зехтина се грижат дегустаторите. Един професионалист лесно ще отличи миналогодишен зехтин от прясно изстискания, полученият от ръчно брани маслини или от маслини, събирани от земята. За да се определи цветът, зехтинът се поставя в сини чашки без столче; за да се улови ароматът и вкусът му, помага нагряването до 28°С, като дегустацията става с малка лъжичка. За нас, обикновените консуматори, е достатъчно да знаем, че според европейските норми зехтинът се дели на 3 категории. Най-качественият и скъп зехтин е Extra Virgin и Virgin, получен чрез механично студено пресоване. По-ниско качество има зехтинът, получен чрез нагряване на маслинените джибри, а за най-нискокачествен се смята смесеният зехтин, в който има масло, получено чрез студено пресоване и рафинирано. Всички хвалебствени слова, казани за зехтина, се отнасят именно за Extra Virgin и Virgin. Зехтинът укрепва съдовете и сърцето, пречиства кръвта, не повишава нивото на холестерина, повишава имунитета, помага на храносмилането, предотвратява стареенето на клетките, инфаркт, диабет и дори рак.

Цялата средиземноморска кухня е вдъхновена и подправена с този ценен продукт. За салати се използва Extra Virgin и Virgin, а за готвене – рафиниран зехтин. Французите не допускат да се готви със зехтин, но останалите европейци спокойно го наливат в тиганите. В подкрепа на последното е фактът, че зехтинът гори при 210-230°, докато рафинираното слънчогледово олио още при 170°.

Най-старото лечебно средство в света

Зехтинът е най-здравословната и най-бедна на калории мазнина. Богат е на линолова и олеинова киселина, витамин Е, фосфор, желязо, белтъчини, минерали. Зехтинът е богат на полиненаситени мастни киселини и редки мононенаситени есенциални мастни киселини.

Но не само тези киселини придават лечебните свойства на зехтина. Важна роля играят и съдържащите се в него неосапунени липиди. В извлечените от семената масла (слънчогледово, царевично, рапично), които се предлагат на пазара в рафиниран вид, няма неосапунени липиди, което води до загуба на по-голямата част от целебните компоненти на тези масла. При зехтина се запазва неосапунена фракция, която съдържа следните елементи:
стероли, които блокират поглъщането на хранителния холестерол от червата;
токофероли, които имат свойствата на антиоксиданти;
терпени, способстващи за секрецията на жлъчни киселини;
каротин, който също има свойствата на антиоксидантите;
фосфолипиди — главните компоненти на клетъчните мембрани, в частност мембраните на невроните;
естрони — естрогенни хормони;
витамин А, известен като антиоксидант;
калциферол (витамин D), който усилва резорбцията на калция в червата;
флавоноиди, които участват в окислително-възстановителните реакции на организма;
хлорофил, който придава на маслото красивия му зелен цвят и стимулира растежа на клетките, в частност еритроцитите и левкоцитите.

Установено е, че зехтинът дава добър оздравителен ефект при лечение и профилактика на сърдечно-съдовите заболявания. С негова помощ може значително да се намали нивото на «лошия» и да се увеличи «добрият» холестерол, да се намали интензитета на свободнорадикалното окисляване, да се нормализира артериалното налягане, да се увеличи еластичността на артериалните стени и да се намали рискът от образуване на тромбози. Зехтинът забавя протичането на процесите на стареене в организма.

Експериментите показват, че мишки, хранени със зехтин, са живели по-дълго от тези, които са хранени със слънчогледово или царевично масло. Същото се наблюдава и при хората: на о-в Крит, където местните жители употребяват предимно зехтин, продължителността на живот е една от най-високите в света. Американски учени доказали, че ако се пие по една супена лъжица зехтин на ден, като едовременно се намали употребата на други мазнини, рискът от рак на гърдата ще спадне с 45%. Изследванията са правени в продължение на 4 години.

В тях са взели участие повече от 60 хиляди жени на възраст от 40 до 76 години. Гръцки учени установяват, че при употреба на 3 супени лъжици зехтин дневно, рискът от заболяване от ревматоиден артрит намалява 2,5 пъти.

Ето само някои от полезните свойства на обожествяваната златистозелена течност:

    Полезен е при заболявания на сърцето, помага при смущения в храносмилането, облекчава дейността на черния дроб и почиства кожата.

    Помага при лечение на открити кървящи рани по кожата.

    Правят се компреси, които се оставят да действат по време на сън.

    С него може да се намали образуването на белези по кожата. Раничките се намазват всяка вечер веднага след като коричката им се обели.

    При възпаления на ушите, сливиците и гърлото зехтинът се стопля в емайлиран съд на водна баня и се смесва с ленено семе (1:3). Сместа се сипва в торбичка от ленено платно, после се обвива в памучна кърпа и се поставя върху шията. Бинтова се и се държи 15 минути.

    За прочистване на стомашно-чревния тракт се препоръчва да се изпива по 1 с.л. зехтин на гладен стомах.

    Ако сте вървели много през деня и краката ви са изморени, масажирайте ги енергично около половин час със зехтин, размесен със сок от лимон.

    За да премахнете мазолите по краката , използвайте компрес от нарязан чесън и зехтин.

    Срещу ухапвания от насекоми и изгаряния, смесете 2 чаени лъжички зехтин с един белтък от яйце и намажете върху засегнатото място.

    Ако преди пиене на алкохол вземете една чаена лъжичка зехтин, той ще бъде приет по-добре от вашия организъм, тъй като покрива лигавицата на стомаха и подпомага черния дроб да отдели алкохола, преди да е проникнал в кръвта.

    Болните от хепатит трябва продължително време да вземат всяка сутрин по една чаена лъжичка зехтин и да изплакнат устата си с резен лимон след това.

Въпреки че е вкусен и полезен, зехтинът трябва да се употребява пестеливо, или както съветват майсторите кулинари – „салатата да не плува“.

Ако се използва за готвене, не бива да се загрява силно, защото губи от полезните си качества и горчи.

Тайните на Нефертити

Красивата египетска царица се къпела във вода със зехтин. Тя се кълняла в неговата разкрасяваща сила, твърдят старите хронисти. Козметичните препоръки могат да се изпълняват и днес:

    За да се запази красивият бронзов тен на кожата, се прави козметична маска от 4 суп лъж. брашно, 1/2 чаша прясно мляко, 1 суп. лъж. мед и 1 суп. лъж. зехтин. Маската се поставя върху лицето и шията, докато е още топла. Сваля се след 10 мин. Лицето се измива с хладка вода.

    Гланц за косата: 1 пресен жълтък се смесва с малко лимонов сок, след което на капки се прибавя зехтин. Тази маска е подходяща за суха коса.

    За блестящо бели зъби се приготвя смес от няколко капки зехтин и малко морска сол. Зъбите се натриват с четка и се изплакват добре.

    Банята във вана, в която са капнати няколко капки зехтин, подхранва кожата на тялото, заздравява нокти, които се чупят лесно.

    Когато по кожата личат белези след бременност, местата се натриват редовно със зехтин, тялото се загръща със затоплена хавлиена кърпа и се изплаква след 10 минути.

    За красиви ръце: покрийте ги за 10 минути с прясно нарязани картофи, изплакнете ги с хладка вода и след това леко ги масажирайте със зехтин.

    За да избегнете изсушаването на кожата, потопете ръцете за половин час в хладък зехтин и след това им направете компрес с хума и зехтин.

    Ако кожата ви е суха, смесете сърцевината на едно авокадо със зехтин и направете маска на лицето си. След 20 минути изплакнете с хладка вода.

    При бръчки – смесете сока от един лимон с две супени лъжици зехтин и масажирайте нежно лицето два пъти седмично преди лягане.

    За да имате винаги нежна кожа, намазвайте тялото си със зехтин, преди да се изкъпете.

    Срещу пърхот смесете 150 г зехтин с 20 г рициново масло и толкова одеколон, след това намажете цялата смес върху косата и след 20 минути я измийте.

    За красива и бляскава коса, смесете един жълтък, сока от един лимон, половин чаша бира и една супена лъжица зехтин. Със сместа направете петминутна фрикция на косата, преди да я измиете с шампоан.“

„Класификация на зехтина:

    Extra Virgin – е маслиново масло с най-високо качество, получено при пресоване на маслините, като се използват само механични средства; произведен е в резултат на първото студено извличане при температура не по-висока от 27 градуса. Не съдържа рафинирано масло.

    Virgin – това е продуктът от вторичното студено пресоване на маслиновата каша, след като от нея е бил извлечен екстра върджин зехтина. Също не е химически рафиниран и е чист продукт, но с малко по-високи нива на киселинност (до 3%).

    Olive Oil /маслиново масло, обикновен зехтин/ – смес от рафинирано масло и Extra virgin.

    Pomace /на български помас, помаче/ – най-нискокачествен, с най-ниско съдържание на полифеноли. Получава се чрез рафиниране на остатъчните продукти от студеното пресоване на маслината. Но той е несравним като качествени показатели и полезни съставки със зехтин екстра върджин, защото при технологията на подгряване се губят ценните свойства. Остава само ароматът на маслините.“

Броят и видът на съставките на мирото не е строго установен.

Част от източниците ми са:

https://www.zdravoslovno.com/super-foods/olive-oil

https://www.bb-team.org/articles/3446_zehtin-podarak-ot-bogovete

https://stanimirmihov.com/omega-3-6-9-mastni-kiselini-zdravoslovni-polzi

https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/kakvo-sydyrzha-svetoto-miro-i-koj-mozhe-da-go-prigotvia-6080967

По принцип не следя новините, особено тези, които са обвързани със събитията в определена властразпределяща си институция (държавни и други управленчески структури, финансови институции и различни религиозни видове институции, тък като често както историята, така и новините се пишат от определени личности с определен статут и/или позиция в определените инстисуции), но наскоро попаднах на новина, която все пак заема част от проучванията ми, така че ще си позволя да ви цитирам и нея. Преди това ще цитирам и един от учителите ми по философия:

„Истината е някъде там“, каза професор Кирков на „А“клас докато преподаваше по заместване в час по философия, посочвайки празното пространство между редиците с чинове. ( Испанската гимазия, 2011 година)

„С ветото миро е благоуханна смес от елей (зехтин), гроздово вино и ароматни билки, което се вари при специален и сложен богослужебен чин (ред).

При опелото преди погребението Христос е бил помазан с миро. Затова и вечерта на Велики петък има църковна песен „Мироносци идат, с миро Те помазват“.

Съгласно древноцърковната практика право на приготвяне и раздаване на свето миро имат само главите на отделните напълно автокефални православни църкви – Вселенската патриаршия, Руската патриаршия, Румънската, Сръбската патриаршии и Българската патриаршия.

В своята най-нова история Българската православна църква приготвя за първи път миро през 1950 г., пет години след като Вселенската патриаршия я признава за самостоятелна.

Българският патриарх Неофит

Мироваренето се извършва веднъж на няколко години, при необходимост. В Българската църква това е осмото варене на миро. Водосветът, с който започна варенето, бе оглавен от патриарх Неофит.

Числото на съставните вещества варира обикновено от 20 до 57.

Най-важните компоненти са зехтинът, бялото вино, различни благоуханни смоли, треви, корени, етерични масла и светената вода, с която започва мироваренето, коментира отец Георги – председател на храма „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ в Пловдив.

Подготовката за варенето на миро започва още от Неделя Кръстопоклонна на св. Четиридесетница. След св. Литургия главата на църквата извършва малък водосвет. След това се поръсват със светена вода материалите и съдовете, смолите – счукани на прах или ситно раздробени – се заливат с част от елея, колкото е необходимо за тяхното разтваряне, а тревите и корените се нарязват на ситно и се накисват в част от бялото гроздово вино, подсилено с чист винен спирт.

Материалите се оставят да киснат така до Цветница, когато следобед тревите се изцеждат от виното и всичко се приготвя в пълна изправност за мироваренето на следващия ден.

Самото мироварене започва от Велики понеделник, когато след св. Преждеосвещена литургия предстоятелят на Църквата отслужва водосвет и поръсва мироварните съдове и материали. След това той собственоръчно запалва огъня под казана с мирото и прочита първия откъс от Четириевангелието. След него присъстващите архиереи и други клирици четат Новия Завет и през цялото време разбъркват благоуханната смес.

Мироваренето продължава три дни.

Свареното миро се сипва в няколко съда, наричани конкуми, които след това се внасят в светия олтар. Освещаването на мирото става на Велики четвъртък.

Осветеното миро се пази в специално помещение – миротека. Раздаването му за църковни нужди става въз основа на писмено поискване от епархийските началства и с благословението на главата на Църквата. Отделните енорийски църкви и архиерейски наместничества се снабдяват със свето миро от съответната митрополия.“

За привържениците на здравословното хранене, които са защитници по-скоро на нискомазнинното хранене, държа само да спомена, че най-„мазния“ орган в човешкото тяло е мозъка, че мембраните на всяка една клетка от тялото ви поддържа еластичността си чрез определено количество мазнина и, че голяма част от важните за тялото витамини са мастноразтворими. Да, наистина, чистата мазнина съдържа 900 калории на 100 грама, но който смята, че с точност може да определи БМР и разхода от допълнителна физическа и умствена дейност, най-вероятно е същия човек, който пише етикети с енергийно съдържание на нискокалорийните продукти за бързо хранене без да обяснява на етикета, че човешкият организъм усвоява продуктите строго индивидуално и различно в зависимост от ситуацията и историята на дейностите и режимите си.

Не съм била добра по химия никога, но във връзка с факта, че съществуват 2 вида извличане на есецнии – в мастен и в алкохолен разтвор, и като любител на лютото и подправките като цяло (топли и студени), ви призовавам да следите бъдещите ми постове за различни билки, чайове и подправки, за абсента (пелиновото вино, мастиката, и евентуално други подобни напитки като „манастирската ракия“, джина и горчивите диджестиви с билки), и, разбира се, за други видове полезни мазнини.

До тогава пожелавам да намерите мир в душата си във време на…ами…глобално духовно „разнообразие“… : – )

Total Page Visits: 350 - Today Page Visits: 1

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *